Последва продължително мълчание и Таунсенд се зачуди дали връзката не е прекъснала. Накрая Маккрийди отвърна:
— Точно така, Кийт. И двамата са много добре, благодаря. Ами твоите? — Очевидно не си спомняше нито колко са, нито имената им.
— И те са много добре, благодаря ти, Малкълм — нарочно го имитира Таунсенд. — Как е в Кливланд?
— Добре — каза Маккрийди. — Но бих предпочел да съм в Австралия. Липсва ми мачът на „Тигрите“ в събота следобед.
— Всъщност това е едно от нещата, заради които ти се обаждам — рече Таунсенд. — Но първо трябва да ти поискам съвет.
— Разбира се, Кийт. Винаги можеш да разчиташ на мен. Но може би ще е по-добре първо да затворя вратата на кабинета си — прибави Маккрийди, вече убеден, че всички други журналисти наоколо знаят с кого разговаря.
Таунсенд нетърпеливо зачака.
— Е, с какво мога да ти помогна, Кийт? — попита малко задъхан глас.
— Името Остин Пиърсън говори ли ти нещо?
Отново настана продължително мълчание.
— Някаква важна клечка във финансовата сфера, нали? Струва ми се, че ръководи една от нашите банки или застрахователни компании. Ако изчакаш, ще проверя в компютъра.
Таунсенд отново зачака. Ако зададеше същия въпрос преди четирийсет години, навярно щеше да получи отговора след часове, а може би дори дни.
— Открих го — след няколко секунди каза мъжът от Кливланд. После замълча за миг. — Сега разбирам защо името му ми е познато. Преди четири години отпечатахме статия за него, когато стана президент на „Манюфакчърър Кливланд“.
— Какво можеш да ми кажеш за него? — попита Таунсенд. Не искаше да губи повече време с баналности.
— Почти нищо — отвърна Маккрийди, докато изучаваше екрана пред себе си и натискаше клавишите. — Изглежда образцов гражданин. Издигнал се е от обикновен банков служител, касиер на местния Ротари Клуб, изнася проповеди в методистката църква, женен е от трийсет и една години. Три деца, всички жители на града.
— Нещо за децата му?
Маккрийди продължи да натиска клавишите.
— Да. Големият му син е учител по биология в местната гимназия. Дъщеря му е медицинска сестра в „Кливланд Метрополитън“, а малкият му син съвсем наскоро е станал партньор в най-престижната правна кантора в щата. Ако се готвиш за сделка с Пиърсън, Кийт, сигурно ще се зарадваш да научиш, че има безукорна репутация.
Таунсенд не се радваше да го научи.
— Значи в миналото му няма нищо, което…
— Поне на мен не ми е известно такова нещо, Кийт — отвърна Маккрийди и бързо прегледа записките си отпреди почти пет години с надеждата да открие подробност, която да удовлетвори бившия му шеф. — Да, сега си спомням всичко. Беше стиснат като кокоши гъз. Даже не ми позволи да го интервюирам в работно време и когато вечерта отидох у тях, всичките ми усилия бяха възнаградени само с разреден ананасов сок.
