— Като го знам колко му е стисната устата, така и няма да ти се представи като хората. Мийчъм, това момче е Пъг, от кулата на замъка Крудий. — Мийчъм само кимна и продължи заниманието си над цвърчащите мръвки.
Пъг отвърна на кимването, макар малко да закъсня, но Мийчъм като че ли не го забеляза.
— Така и забравих да ви благодаря, че ме отървахте от глигана.
— Няма защо да ми благодариш, момче — отвърна Мийчъм. — Ако не го бях подплашил, едва ли щеше да ти налети. — Остави огнището, премести се в друга част на стаята, гребна с шепи кафяво тесто от покритото с кърпа ведро и започна да го меси.
— Ваше благородие — обърна се Пъг към Кълган, — все пак неговата стрела уби глигана. Наистина извадих късмет, че преследваше животното.
Кълган се засмя.
— Бедното същество — най-милият ни гост за вечеря. И то се оказа също така жертва на обстоятелствата като теб.
Пъг го изгледа объркано.
— Не ви разбрах, ваше благородие.
Кълган стана, свали някакъв предмет от най-горната лавица на шкафа си с книги и го постави на масата пред момчето. Беше увит в тъмносиньо кадифе и Пъг веднага съобрази, че цената му сигурно е много висока, за да се използва толкова скъп плат за покривало. Кълган отви кадифето и разкри кристален глобус, който засия под светлината на огнището. Пъг ахна от удоволствие пред хубостта му. Стори му се съвършен и разкошен със строгата чистота на формата си.
Кълган посочи стъклената сфера и каза:
— Това нещо е изработено като дар от Алтафейн Карски, най-изкусния майстор на вълшебни предмети, който реши, че заслужавам такъв подарък заради една-две услуги, които му бях направил преди време… но това не е толкова важно. Днес тъкмо се бях върнал от срещата си с майстор Алтафейн и пробвах талисмана му. Вгледай се в сферата, Пъг.
Пъг прикова очи в топката и се помъчи да проследи примигванията от светлината на огъня, която сякаш заигра някъде дълбоко в кристала. Отраженията от стаята, умножени стократно, се сляха и затанцуваха, докато очите му се опитваха да огледат всяко кътче във вътрешността на сферата. А после се понесоха във вихър, смесиха се, замъглиха се и потъмняха. Меко бяло сияние в центъра на сферата замени червенината от огъня и Пъг усети, че погледът му е заклещен в капана на приятната му топлина. „Като топлината на кухнята в замъка“ — помисли си той разсеяно.
Изведнъж млечнобялото вътре в топката изчезна и Пъг видя пред очите си образ на кухнята. Дебелият Алфан, готвачът, правеше сладкиши и облизваше сладките трохи по пръстите си. Това привлече гнева на Мегар, главния готвач, защото за Мегар този негов навик бе отвратителен. Пъг се засмя на гледката, на която неведнъж беше свидетел, и тя изчезна. Изведнъж се почувства уморен.
