— Кълган уви сферата с плата и я отмести.
— Добре се справи, момче — рече той замислено. Остана за малко прав, сякаш вглъбен в нещо, после седна. — Не подозирах, че можеш да постигнеш толкова ясен образ от първия опит. Но явно ще се окаже, че си нещо повече, отколкото изглеждаш на пръв поглед.
— Какво искате да кажете, ваше благородие?
— Няма значение, Пъг. — Той замълча за миг и продължи: — Използвах тази играчка, колкото да преценя докъде ще стигне погледът ми, и така те мернах по пътя. Както ми куцукаше с отеклия си крак, прецених, че сам изобщо няма да стигнеш до града, затова пратих Мийчъм да те прибере.
Пъг се смути от това необичайно внимание и бузите му се изчервиха. После отвърна с присъщата за тринадесетгодишен хлапак самоувереност:
— Не е трябвало да го правите, майсторе. Щях да стигна до града навреме.
Кълган се усмихна.
— Може би да, а може би не. Бурята е необичайно силна за това време и гибелна за пътниците.
Пъг се вслуша в тихия ромон на дъжда по покрива на къщата. Бурята сякаш бе утихнала и той се усъмни в думите на мага. Сякаш прочел мислите му, Кълган каза:
— Повярвай ми, Пъг. Тази поляна е защитена от много повече неща, не само от силните мълнии. Щом пресечеш кръга от дъбове, очертаващ границите на владението ми, ще усетиш бурята. Мийчъм, ти как го преценяваш този вятър?
Мийчъм остави тестото, което месеше, и се замисли за миг. После каза:
— Ами почти толкова е лош, колкото оная пущина, дето изхвърли на брега шест кораба преди три години. — Замълча за малко, сякаш да премисли сравнението си, после кимна в потвърждение. — Тъй де, почти толкова лоша е, само дето няма да духа толкова дълго.
Пъг си спомняше бурята преди три години — беше изхвърлила търговския флот на Квеган на път за Крудий на скалите на Моряшка скръб. В разгара й стражниците по стените на замъка бяха принудени да влязат вътре, иначе щеше да ги издуха. Ако тази буря наистина бе толкова силна, тогава магията на Кълган беше впечатляваща, защото извън къщурката дъждът ромонеше кротко като пролетен дъждец.
Кълган се отпусна на пейката, запали загасналата си лула и избълва облак сладникав бял пушек. През това време вниманието на Пъг вече се бе насочило към лавиците с книги, подредени зад магьосника. Устните на момчето се движеха безмълвно, докато се мъчеше да разчете какво пише на подвързиите.
Кълган повдигна вежди.
— Значи можеш да четеш, така ли?
Пъг се сепна смутен, че може би е обидил магьосника, натрапвайки се в дома му. Кълган усети смущението му и каза:
