Чак сега Пъг затвори зейналата си от изумление уста, после пак я отвори и попита:
— Ама това наистина ли е дракон, ваше благородие?
Магьосникът се засмя щедро и звучно.
— Понявга се мисли за такъв, момко. Фантус е огнедрейк, братово чедо на дракона, макар да е по-малък на ръст. — Съществото отвори едно око и го прикова в магьосника. — Но с кураж като неговия — побърза да добави Кълган и дрейкът отново затвори окото си. Кълган заговори тихо и някак заговорнически: — Много е умен, тъй че внимавай какво приказваш пред него. Тези същества са надарени с изключително тънка чувствителност.
Пъг кимна, за да го увери, че ще внимава.
— А огън може ли да бълва? — запита той с разширени от почуда очи. За всяко тринадесетгодишно момче дори един братовчед на дракона си заслужаваше искрено благоговение.
— Когато е в настроение, може да блъвне някое и друго пламъче, макар рядко да стига чак дотам. Мисля, че е от богатата гощавка, която му предлагам, момче. От години не му се е налагало да ходи на лов, тъй че е позанемарил нравите на дрейките. Всъщност разглезил съм го безсрамно.
Думите му поуспокоиха Пъг. Щом като магьосникът си бе направил труда да „разглези“ това същество, колкото и странно да бе, дрейкът му се стори някак по-човешки, не толкова загадъчен. Пъг се втренчи във Фантус, възхитен от блясъците на пламъците по смарагдовите му люспи. Горе-долу с размерите на неголяма хрътка, дрейкът имаше дълъг тънък врат, завършващ с крокодилска глава. Крилете му бяха сгънати на гърба и беше протегнал двете си предни лапи с дълги криви нокти, които шареха безцелно във въздуха, докато Кълган го чешеше по костните ръбове над очите. Дългата му опашка се мяташе на няколко пръста над пода.
Вратата се отвори и влезе едрият лъконосец. Носеше шишове с вече посолени свински мръвки. Без дума да каже, той отиде до огнището и сложи месото да се пече. Фантус надигна глава и протегна врат над масата. После цъкна с раздвоения си език, скочи и важно-важно се заклатушка към камината. Намери си топло местенце пред огъня, сви се на кълбо и захърка, решил да изкара в дрямка чакането на вечерята.
Волникът разкопча дебелото си наметало и го окачи на закачалката до вратата.
— Тая пущина навън ще спре чак призори. — Върна се до огнището и заприготвя заливка с вино и билки за свинското. Пъг се сепна, като видя широкия белег на лявата му буза, свирепо червен под светлината на пламъците.
Кълган махна с лулата си към слугата си и каза:
