Кълган разпали лулата и след като щедрите кълба дим, бълващи от чашката, го задоволиха, каза:
— Какъв смяташ да станеш, като порастеш, момче?
Пъг вече се бореше със съня, но въпросът на Кълган го разбуди. Времето на „Подбора“, когато момчетата от града и замъка ги взимаха за чираци, наближаваше и хлапакът отвърна възбудено:
— Тази година, на Средилетие, се надявам да ме вземат на служба при херцога, при мечемайстор Фанън.
Кълган го изгледа с леко съмнение.
— Мислех си, че от чирачеството те делят още година-две, Пъг.
Мийчъм издаде звук — нещо средно между смях и пръхтене.
— Не си ли малък още да мъкнеш меча и щита, момче?
Пъг се изчерви. Беше най-дребният хлапак за възрастта си в замъка.
— Мегар готвачът вика, че може растежът ми да се е забавил — отвърна той малко обидено. — Никой не знае кои са родителите ми, тъй че нямат представа какво може да се очаква от мен.
— Сирак си значи? — отрони Мийчъм и повдигна вежда — най-изразителният му жест досега.
Пъг кимна.
— Оставили са ме при отците в Дала, в планинското абатство. Някаква жена, която твърдяла, че ме е намерила на пътя. После ме донесли в цитаделата, защото не можели да се грижат за мен.
— Да — вметна Кълган. — Спомням си когато поклонниците на „Щита на слабите“ те донесоха в замъка. Беше невръстно бебенце, току-що откъснато от майчината гръд. Заради добротата на херцога сега си волник. Той реши, че ще е по-малък грях да освободи един крепостник, отколкото да закрепости волник. След като нямаше доказателства какъв си, негово право беше да те обяви за крепостник.
— Добър ни е херцогът — отрони уклончиво Мийчъм.
Пъг беше слушал историята за произхода си поне сто пъти от Магя в кухнята на замъка. Чувстваше се съвсем изтощен и едва държеше очите си отворени. Кълган забеляза това и махна с ръка на Мийчъм. Снажният ратай свали няколко одеяла от една лавица и приготви постеля. Докато приключи, Пъг вече бе заспал с глава, клюмнала на масата. Големите лапи на мъжа нежно го повдигнаха, положиха го на постелята и го завиха.
Фантус отвори очи и изгледа спящото момче. Нададе вълча прозявка, пропълзя до Пъг и се сгуши до него. Пъг се помръдна насън и го прегърна през врата. Огнедрейкът изръмжа одобрително, дълбоко и гърлено, и отново склопи очи.
