— Веднъж, преди много години — продължи магьосникът, — империята на Велики Кеш изоставила тези земи, защото се въвлякла в продължителен кървав конфликт със съседите си на юг, Кешийската конфедерация.
Пъг се унесе заслушан във величавата приказка за древни империи. Но беше и достатъчно гладен и забеляза как Мийчъм пъхна няколко малки самуна кафяв хляб в пещта. После вниманието му отново се върна към магьосника.
— Кои са били Кешийската конфе…?
— Кешийската конфедерация — уморено каза Кълган — са група държавици, съществували като васали на Велики Кеш в продължение на векове. Дванадесет години преди тази книга да бъде написана, те се обединили против потисника си. Всяка поотделно била твърде немощна, за да се опълчи на Велики Кеш, но съюзени се оказали сериозен противник. Почти не й отстъпвали, затова войната се проточила с години. Империята се принудила да опразни северните си провинции от легионите си и да ги прехвърли на юг, оголвайки севера за попълзновенията на друго, ново и по-младо кралство.
— Дядото на херцог Боррик, най-младият син на краля, повел армията на запад, разширявайки Западните владения. Оттогава всички части на древната имперска провинция Босания, с изключение на Свободните градове на Натал, били наречени херцогство Крудий.
Пъг се замисли за миг, после отрони:
— Бих искал да отида някога във Велики Кеш.
— И като какъв ще идеш, като ботуш? — изсумтя насмешливо Мийчъм.
Лицето на Пъг пламна. „Ботуши“ наричаха безимотните мъже, наемници, които се биеха срещу заплащане и славата им не беше много по-добра от тези на пътните разбойници.
— Може и да идеш някой ден, Пъг — рече Кълган. — Пътят е дълъг и гибелен, но е напълно възможно една смела и сърцата душа да оцелее в такова пътешествие. Случвали са се и по-странни неща.
После заговориха на по-ежедневни теми, защото магът бе изкарал в южната цитадела в Каре повече от месец и искаше да научи злободневните клюки в Крудий. Щом хлябът се опече, Мийчъм го поднесе горещ, наряза свинските мръвки и донесе блюда със сирене и зеленчуци. Пъг никога не се беше хранил толкова добре. Дори когато работеше в кухнята на крепостта, като на ратайче му се падаха оскъдни трохи и огризки. Докато се хранеха, на два пъти забеляза, че магьосникът го гледа съсредоточено.
След като приключиха с храната, Мийчъм почисти масата и се захвана да измие блюдата с чист пясък и прясна вода, а Кълган и Пъг останаха да си говорят край масата. Върху нея бе останала една мръвка и Кълган я подхвърли на Фантус, който все така се бе изтегнал пред огнището. Дрейкът отвори едно око, изгледа мръвката, замисли се за миг дали да остави удобното място за дрямка заради сочния къс, после пропълзя лениво няколко пръста, нагълта щедрия подарък и отново си затвори окото.
