Пъг и Томас крачеха бавно по пътеката с безгрижната походка на хлапаци, които са тръгнали без никаква определена посока и разполагат с безкрайно време. Пъг хвърли камъче по някаква въображаема цел, извърна се и погледна приятеля си.
— Не мислиш, че майка ти е луда, нали?
Томас се засмя.
— Не, тя ги разбира нещата. Виждала е други момчета в деня на Подбора. А и наистина днес повече пречехме, отколкото помагахме в кухнята.
Пъг кимна. Разлял беше скъпоценно гърне с мед, докато го носеше на сладкаря Алфан. После бе изтървал цяла тава с пресни самуни хляб, докато ги вадеше от фурната.
— Днес се държах като пълен глупак, Томас.
Томас се изсмя. Беше снажно момче с пясъчноруса коса и яркосини очи, вечно усмихнато, и всички в цитаделата го харесваха въпреки хлапашката му склонност да върши бели. Беше най-близкият приятел на Пъг, по-скоро брат, отколкото приятел, и по тази причина останалите момчета приемаха донякъде дребосъка, защото всички смятаха Томас за своя неогласен главатар.
— Не беше по-глупав от мен — каза Томас. — Поне не забрави да окачиш говеждите бутове високо.
Пъг се ухили.
— Все едно, хрътките на херцога останаха доволни. — Изкиска се високо. — Ама тя здравата се ядоса, а?
Томас също се засмя.
— Бясна е. Кучетата все пак похапнаха малко, докато ги напъди. Ама най-вече е подивяла заради татко. Вика, че Подборът е само повод за майсторите да си седят по цял ден, да пуфтят с лулите, да се наливат с ейл и да си чешат езиците. Според нея те вече знаели кой кое момче ще избере.
— Според приказките на другите жени не е единствената, която мисли така. — Пъг се ухили на Томас. — Може пък и да не грешат.
Томас се намръщи.
— Тя наистина не обича да го няма в кухнята да наглежда нещата. Мисля, че и тя го знае, затова ни изхвърли от кулата тази заран — да не си излее гнева върху нас. Или поне върху теб — добави той с усмивка. — Кълна се, че си й любимецът.
Пъг отново се ухили.
— Е, аз не правя толкова бели.
Томас го сръга и отвърна:
— Искаш да кажеш, че те хващат по-рядко.
Пъг измъкна прашката си от пазвата.
— Ако се върнем с някоя връзка яребици и пъдпъдъци, може и да й мине ядът.
— Може би — съгласи се Томас и също измъкна прашката си.
Двете момчета бяха страхотни прашкари. Томас естествено беше неоспоримият шампион сред хлапетиите, а Пъг му отстъпваше съвсем малко. Напълно по силите им беше да свалят някоя птица в полет, а намереха ли я кацнала за отдих, вероятността да я улучат ставаше доста голяма. А освен това така щяха да си запълнят часовете и може би да спечелят малко време да забравят за Подбора.
