— Добро утро, Триша.
— Да — измърмори тя и се измъкна покрай него.
Сам се показа от кухнята.
— Анди? Какво има?
— Хванахме един от хората, които нападат микробусите. Момчетата в момента разговарят с него.
— Мислиш ли, че трябва да присъствам?
— Така ще е най-добре.
Сам кимна, взе си палтото и последва Макинли при лексуса.
Отидоха в склада в Падингтън. Потропаха на металната врата и след две минути тя се отвори. Беше Джони Ръсел, дънковата му риза бе мокра.
— Госпожо Грийн — поздрави я той. — Идвате за най-интересното.
Сам и Макинли го последваха в склада. На пода бе проснат маркуч, свързан с един кран на стената. В средата на помещението Флечър и Пайк стояха до варел с вода. От тавана, завързан за краката, висеше друг мъж, главата му беше натопена под повърхността. Елис и Райзър държаха другия край на въжето. Жертвата се гърчеше, но не можеше да измъкне главата си над водата.
— Какво, по дяволите, е това? — изкрещя Сам.
— Убеждаваме го да говори — обясни Пайк.
— Как ще говори, като главата му е под водата?
Пайк и Флечър се спогледаха тревожно. Пайк вдигна рамене. Мъжът във варела изведнъж замря. Всички останали погледнаха Сам в очакване да им каже какво да правят.
— За бога, вие малоумни ли сте? Свалете го веднага.
* * *
Зоран Поскович отпи от бутилката водка, обърса устни с ръка и отново се зае да брои пачките на бюрото си. Наоколо хората му вече приготвяха хотдози за обяд — отваряха консерви с кренвирши, режеха хлебчета, запържваха лук. Както Поскович, всичките бяха от Косово. Половината бяха дошли като бежанци и чакаха молбите им за политическо убежище да бъдат разгледани, останалите бяха нелегални емигранти, вкарани в страната от Поскович в специално пригодени отделения в камиони за доставки на плодове от континента. Всеки ден пристигаха нови и нови и всички започваха работа при него. Ако откажеха, биваха пребивани или ги предаваха на властите. А най-често и двете.
Новодошлите обикновено започваха работа на количките за хотдог. Поскович притежаваше повече от петдесет из центъра на Лондон. Той наблюдаваше внимателно работниците си и прехвърляше онези, които му харесат, към по-малко законните си начинания. Вече имаше десетина косовски проститутки, които работеха в няколко апартамента по „Еджуеър роуд“, и използваше някои жени като куриерки на малки количества хероин.
Двама младежи изкараха една количка и Поскович им кимна. Лицето му изведнъж помръкна — Петко се появи на вратата целият в кръв.
