Четиримата нападатели застинаха, зинаха от изненада. Шофьорът им също беше слязъл и сега стоеше на платното като вцепенен.
Изведнъж се чу рев на мотори и двата мотоциклета забиха спирачки зад синия микробус. Пътниците им слязоха и се насочиха към злополучните нападатели, размахвайки разнообразни оръжия.
Мотоциклетистите и хората с бухалките за крикет се нахвърлиха върху пътниците от синия микробус. Боят едва бе започнал, когато пристигнаха още два мотоциклета с хора на Тери.
Мелето приключи за броени минути. Четиримата мъже от синия микробус стенеха, целите в кърви, на асфалта. Изрусеното момиче побягна с писъци. Един от мотоциклетистите я хвана за косата, но Флечър поклати глава и го накара да я пусне. Нямаше да бият жена.
Ръсел и един от биячите с бухалките сграбчиха шофьора на синия микробус — плешив мъж около трийсетте с премрежено дясно око и белег на лявата буза. Той ги замоли на развален английски да не го бият.
— Аз невинен наблюдател — започна да повтаря за забавление на нападателите му.
Те му нахлузиха торба на главата и го блъснаха в задницата на микробуса си.
Флечър и Ръсел се качиха по местата си, задните врати се затръшнаха и потеглиха. Флечър продължаваше да си тананика; мъжете отзад се заеха с пленника.
* * *
Сам прибра пощата от изтривалката и я внесе в кухнята, където Триша лапаше от купичка с корнфлейкс.
— Нещо за мен? — попита.
— Не, освен ако не се интересуваш от сметката за тока.
Сам остави писмата на масата.
— Няма ли да ги отвориш? — попита Триша.
— Какъв е смисълът? И без това не мога да ги платя.
Триша я погледна тревожно.
— Всичко наред ли е, мамо?
Сам се усмихна напрегнато.
— Малко сме на червено с парите, скъпа. Само това.
— Колко на червено?
Сам поклати глава.
— Няма за какво да се тревожиш.
— Как да не се тревожа? И аз съм част от семейството. Или поне от това, което е останало от него.
Сам разроши косата на дъщеря си.
— Направих си лоша шега. Извинявай. След като се разделихме с баща ти, животът стана малко по-труден. Само временно. Скоро ще дойдат пари и всичко ще се уреди, обещавам.
Триша не изглеждаше особено убедена.
— Сигурно мога да намаля разходите си. Ако ще помогне.
Сам се засмя.
— И как ще го постигнеш? На хляб и вода ли ще минеш?
— Няма проблем, стига да е пълнозърнест.
Двете се засмяха и Сам прегърна дъщеря си, целуна я по челото.
— Ще закъснееш за училище.
Триша взе раницата си, изпрати въздушна целувка на Сам и се насочи към вратата. Преди да я стигне, отвън се позвъни. Триша отвори, на прага стоеше Макинли със закопчан догоре шлифер.
