Морисън поклати глава.
— Каквото съм видял, видял съм го.
— Било е през нощта. В коридора не е имало осветление.
— Адвокатът на мъжа ви каза всичко това в съда. Отвън идваше достатъчно светлина. Видях лицето му.
— Но само в профил. Бил е с вдигната яка.
— Той беше, госпожо Грийн. — Морисън смукна от цигарата, държеше я с палец и показалец. — Не сте били с него онази нощ, нали?
— Аз плащам за информация, Рики.
— Да, и двамата знаем, че ако някой е излъгал пред съда, това сте вие май? Не е бил с вас, нали?
Сам не отговори и Морисън се ухили самодоволно. Размаха цигарата към нея.
— Виждате ли?
— Какво те накара да се събудиш?
Морисън се намръщи.
— Какво имате предвид?
— Каза, че си се събудил и чак тогава си чул двата изстрела. Какво те събуди?
Морисън вдигна рамене.
— Не знам. Може би ми се е ходило по нужда. Защо се будят хората?
— Не чу ли крясъци, спор?
— Просто се събудих. След това чух изстрелите. После видях съпруга ви.
Цигарата на Сам изгоря до филтъра. Тя се огледа за пепелник, но не видя. Отиде в кухнята и смачка фаса в умивалника. Някаква хлебарка пробяга по една от мръсните чинии и Сам се дръпна уплашено.
— За бога, Рики, защо не почистиш тази кочина?
— Обещаха да ми изпратят чистачка.
Сам се върна в хола.
— Работил ли си друг път с Ракел?
— С какво?
— С Франк Уелч. Имали ли сте вземане-даване преди убийството на Сноу?
Морисън продължи да я гледа объркано.
— Бил ли си му информатор?
Морисън завъртя очи.
— Не мога да ви кажа такова нещо. Знаете ли колко хора ме търсят да ме очистят?
— И аз ли се включвам в това число, Рики?
— Ако се разчуе, че съм информатор, знаете ли какво ще стане с мен?
— Рики, включен си в програмата за защита на свидетелите. За всички е ясно, че пееш като канарче. Искам просто да знам, беше ли информатор на Уелч?
Морисън кимна.
— Да. Бях.
— Виж, мисля, че Уелч е натопил съпруга ми. Подозирам, че е подправил уликите.
— И мислите, че ме е накарал да лъжесвидетелствам?
Сам го погледна и кимна бавно.
— Точно това мисля.
Той срещна спокойно погледа й.
— Е, тук грешите, госпожо Грийн. Много грешите.
Трите бели микробуса излязоха от ферибота поотделно, но веднага след терминала отново се събраха. Един отегчен митничар с рефлекторно жълто яке им махна вяло да минават. Микробусите бяха само три от стотиците коли, които ежедневно внасят евтин алкохол от континента, а и мъжете вътре бяха минавали много пъти през митницата и знаеха много добре как да останат незабелязани.
Ким Флечър и Джони Ръсел бяха в първия микробус. Ръсел караше, а Флечър се свърза по мобилния си телефон с Елис, после с Райзър, които караха другите две коли. Продължиха в колона до голямата детелина на излизане от Дувър, после се разделиха по различни пътища за Лондон. На известна дистанция след всеки микробус караха по два мотоциклета с по двама души с кожени дрехи и каски.
