— Знаете коя съм, нали?
— Разбира се. Видях ви в съда, госпожо Грийн.
Тя кимна.
— Имате ли нещо против да запаля?
— Давайте.
Сам извади цигара и предложи на Морисън. Той си взе и тя му подаде запалка. Погледна дивана. На едната странична облегалка имаше отворено списание, до него стоеше кутия с хартиени кърпички. Морисън проследи погледа й, извади една салфетка и си избърса носа.
— Имам хрема — обясни. — Сума ти време ме държи.
Той хвърли списанието върху другите и се загърна по-плътно с халата.
Сам реши да остане права. Застана с гръб към прозореца и издиша облак дим.
— Рики, чух показанията ти в съда, но съм сигурна, че съпругът ми е невинен. Не може да е убил Престън Сноу.
Морисън вдигна рамене.
— Каквото съм видял, видял съм го.
— Какво по-точно?
— Вече го казах. В съда. Не съм излъгал, госпожо Грийн.
— Разкажи ми пак, Рики.
Морисън въздъхна. Смукна силно от цигарата, пак въздъхна и издиша дима.
— Разказвал съм го хиляда пъти. На ченгетата, на прокурора, на адвоката.
— Направи ги хиляда и един.
Морисън се почеса по брадичката и вдигна крака на масичката.
— Добре. Както си спя, изведнъж се събуждам. Чувам два изстрела. Бум. Бум. Ставам и отварям вратата. Съпругът ви слиза по стълбите и прибира нещо в джоба си. Аз го виждам, той не ме вижда. Той слиза, аз затварям вратата и пак си лягам. След два часа ченгетата цъфват у нас и ми съобщават, че Сноу е мъртъв. Застрелян с два куршума. — Той вдигна ръце, сякаш е доказал някаква сложна теорема. — Не е ли очевидно?
Сам кимна замислено:
— У Сноу ли живееше?
Морисън поклати глава.
— Сноу държеше горните два етажа, на долния имаше наематели.
— Познаваше ли Сноу?
— Не сме били приятели, ако това имате предвид. Просто ми продаваше стока от време на време.
— Стока ли?
— Малко кокаин.
— Често ли се друсаш?
— Ако имам пари, да.
— Каза ли го пред съда?
— Никой не ме е питал.
Сам закрачи напред-назад, забеляза малка кухня отстрани на хола. Газовата печка бе покрита с почерняла мазнина, в умивалника имаше купчина мръсни чинии, чешмата капеше.
— Да ви направя ли кафе, госпожо Грийн? — предложи Морисън.
Този неочакван израз на гостоприемство изуми Сам, но тя предпочете да не рискува да пие от чашите на Морисън.
— Не, благодаря, Рики. Беше ли взимал наркотик, когато убиха Сноу?
Морисън се намръщи като бебе, което се кани да зареве.
— Знам какво си мислите. Не ми се е привидяло.
— Не казвам, че ти се е привидяло, просто може би си бил малко замаян. С размътено съзнание.
