— Хайде, Рики, знам, че си тук.
Дупката на шпионката се затъмни и Морисън ги разгледа внимателно отвътре.
— Стига си се правил на интересен — подкани го Блаки.
— Кой е? — чу се приглушен глас.
Блаки извади служебната си карта и я показа пред шпионката.
— Полиция.
Вратата се открехна. Беше закачена с веригата. През процепа се показа част от лицето на Морисън — кичур рошава коса, присвито око, брадясала буза. Въпреки това Сам успя да го разпознае.
— Трябва да говорите първо с адвоката ми — изфъфли Морисън. — Не можете да си идвате, когато ви скимне.
— Нямаме време за каналния ред.
— Кои сте вие?
Блаки завря служебната си карта под носа му.
— Детектив Блаксток, началник на отдел.
Морисън се взря в документа.
— Блаксток ли? Не си от антинаркотичния, нали?
— Не, Рики. Не съм. Сега ще отвориш ли вратата, или да разбивам?
Морисън кимна към Сам.
— А тая каква е?
— Искам само да поговорим — каза Сам.
Блаки опря длан във вратата и натисна.
— Хайде, Рики, съседите ще станат подозрителни, ако ни държиш още тук.
Морисън се изхили.
— Съседите пет пари не дават.
Сам извади един плик от чантата си.
— Нося ти нещо.
Блаки я изгледа заплашително, но не каза нищо.
— Какво е това? — попита Морисън.
Сам се усмихна и потърка плика във вратата. Морисън прехапа устни, после свали веригата и отвори. Сам влезе първа, подаде плика на Морисън. Той го отвори. Вътре имаше пачка банкноти от по петдесет лири.
Блаки видя парите и постави ръка на рамото на Сам.
— Не може така! Той е свидетел, не можеш да подкупваш свидетели!
— Ти ще кажеш, че не може — сряза го Морисън.
Беше по пижама и халат. Побърза да занесе парите в спалнята, сякаш се опасяваше, че ще го накарат да ги върне.
Сам смъкна ръката на Блаки от рамото си.
— Просто улеснявам нещата — каза. — Както постъпвате с информаторите си. Ако ти е неприятно, можеш да изчакаш навън.
— Може би си права — съгласи се Блаки. Погледна часовника си. — Десет минутки, нали? След това се махаме.
Сам кимна.
Блаки я погледна, сякаш иска да каже още нещо, но просто се обърна и излезе.
Сам огледа стаята. Имаше вехт диван, две изтъркани кожени кресла и чисто нов голям телевизор с видео. Подът беше осеян с празни кутии от храна за вкъщи, върху масичката до отворена кутия бира бяха натрупани порносписания. Сам отиде при прозореца и дръпна мръсните дантелени завеси. Отдолу се виждаше преобърната обгорена кола и контейнер, преливащ от боклук.
Морисън се върна в стаята и Сам се обърна.
— Не знам какво очаквате да ви кажа — заговори той.
