— За такова нещо можеш да получиш седем години — изсъска той.
— За няколко снимки с приятели?
— Това е изнудване!
— О, не знаех. Е, взимам си ги обратно и забравяме всичко. Осъзнай се, Блаки. Знам, че е изнудване. Точно това целя. Сега ще ме заведеш ли при Морисън, или да изпратя негативите на шефа ти?
Блаки върна снимките в плика.
— Бързо се учиш, Сам.
— Налага се.
— Само внимавай да не преучиш. — Той пъхна плика във вътрешния си джоб. — Имаш ли кола?
Сам извади мобифона си и се обади на Макинли. След две минути лексусът спря пред градинката и Сам и Блаки се качиха отзад. Блаки каза на Макинли накъде да кара и тримата продължиха в пълно мълчание.
Спряха пред един жилищен блок в северозападната част на Лондон. Сам и Блаки слязоха и тя заоглежда закованите с дъски и напръскани със спрей витрини на магазините и купищата боклук по тротоара.
— Голяма грижа за свидетелите, Блаки, няма що.
— Съкращения на бюджета, какво да правиш? Пък и никой няма да си дава много труд, за да осигури удобства на отрепка като Морисън.
Блаки тръгна към блока. Ръждясалата метална врата бе с електронно заключване, но ключалката беше счупена и тя се отваряше и затваряше леко от вятъра. На два от трите асансьора бяха закачени бележки „Не работи“.
— На кой етаж е? — попита Сам.
— На третия.
— Не е ли по-добре да се качим по стълбите?
— Добра идея.
Тръгнаха по стълбите. Стените бяха изпъстрени със спрей — главно имена и мръсни надписи и рисунки на полови органи.
— От колко време е тук? — попита Сам.
— От около месец преди делото.
— И това ли е част от сделката, ако натопи Тери?
— Не го е натопил — възрази Блаки, задъхан от бързото изкачване. — Той е очевидец на престъпление. Има разлика.
— Да, малка подробност. Защо е в програмата за защита на свидетели?
— Помага на отдела за борба с наркотиците по няколко случая. Морисън е дребен пласьор, но познава няколко души по-високо в йерархията.
— Явно не са особено високо, иначе щяхте да му осигурите повече удобства.
Блаки се намуси. Някой се беше изходил на площадката и двамата заобиколиха опасното място със страхопочитание. На Сам й се догади, закри устата и носа си с кърпичка.
Блаки се ухили.
— Ако това ти се вижда гадно, чакай да видиш Морисън.
В коридора на третия етаж имаше петнайсетина врати. Тази на Морисън имаше шпионка и на стената личаха дупките от електронна ключалка. Устройството бе изтръгнато, но очертанията му още личаха на по-светлия цвят на боята. Блаки натисна звънеца и след като не чу нищо отвътре, потропа. Чуха се стъпки и той почука отново.
