— Сам, каква приятна изненада. — Той излезе иззад бара, целуна я по бузата и стисна ръката й. — Нямахме уговорка, нали?
— Неочаквано посещение, Джордж. Как вървят нещата?
— Чудесно. — Той кимна към бутилките зад бара. — Ако не броя всичко, ще ме оберат до шушка.
— Да, в наши дни човек не може да се довери на никого, нали?
Лицето на Кей стана малко по-сериозно.
— Та какво мога да направя за теб?
— Тери твърди, че ти е оставил някакви пари.
Кей присви очи.
— Така ли?
— Да. И честно казано, малко съм разочарована, че не ми каза при последната ни среща, Джордж.
Кей извади инхалатора си и вдиша дълбоко. Потупа се по гърдите и прибра апаратчето.
— Да идем в кабинета ми.
Сам го последва. При всяка крачка от гърдите му се чуваше леко хриптене, панталоните му шумоляха при търкането на бедрата му. Той й отвори вратата на кабинета си и Сам се мушна покрай него, мина достатъчно близо, за да подуши потта му.
Тя се настани на дивана и запали цигара. Кей седна зад бюрото си. Намръщи се при вида на цигарата, но не каза нищо.
— Тери твърди, че му държиш десет хиляди лири.
— Това е работен капитал, Сам. Постоянно е в обращение.
— Не така ми представи нещата Тери. Каза, че ти ги оставил да му ги пазиш за черни дни. И повярвай ми, Кей, напоследък така ми е причерняло, че две не виждам.
Кей потърка бузата си, намръщи се.
— Сам, съжалявам, но в момента не са у мен.
— Къде са, Джордж?
— Ами… — Той се запъна, търсейки подходящи думи. — Вложил съм ги. В обращение са. За текущи разходи.
— Джордж, колко хиляди печелиш всяка нощ? Последния път отвън имаше опашка.
— Затънал съм в дългове, Сам.
— Глупости, Джордж.
— Да не се караме сега, Сам, моля те.
— Това не е караница, Джордж. Това е разговор. Караницата ще бъде, когато Тери разбере, че не искаш да му върнеш парите.
Кей застина.
— Това звучи като заплаха, Сам.
— Много добре познаваш Тери.
— Да, но Тери го няма, нали?
— Много си бил наблюдателен, Джордж. Само че той има приятели, които са на свобода.
— Като Макинли. Дочух, че сега работел за теб.
Сам не отговори, избълва облак дим към тавана.
Кей забарабани с пръсти по бюрото. По лицето му избиха капки пот. Сам го погледна в очите и накрая той отмести поглед.
— Днес мога да ти отпусна няколко бона — каза, — останалата част са вързани в бизнеса.
— Ами отвържи ги. Час по-скоро.
Кей се надигна и отиде до голяма снимка на две прегърнати голи блондинки на стената. Дръпна я и отдолу се показа малък сейф. Нагласи комбинацията на ключалката и отвори вратата. Извади пачка банкноти от по двайсет лири.
