— Знаеш ли — каза, — размислих над предложението ти да купя дела на Тери в клубовете.
Сам протегна ръка и Кей й подаде парите. Тя прокара пръст по ръба на пачката.
— Колко има тук, Джордж?
— Две хиляди.
— Нали каза няколко. Две не е няколко. Две си е две. Тери каза десет.
— Ще ти дам и останалите осем, Сам. При първа възможност. Доста загубих с тази марихуана, забрави ли?
— И аз загубих.
Тя прибра пачката.
— Помислих, че може да се споразумеем с Тери. Да купя дела му. Това ще разреши финансовите ви проблеми, нали? Е, след загубата с канабиса няма да мога да платя веднага, но съм сигурен, че ще се споразумеем.
— Ще предам на Тери, като го видя.
— Дали е планирал още нещо?
Тя присви очи.
— Какво имаш предвид, Джордж?
— Ами… Нали знаеш. Някакви други… далавери. За покриване на загубите.
— Питай самия Тери. Защо не му идеш на свиждане? Сигурна съм, че ще ти се зарадва.
Кей кимна. Върна се при сейфа и го заключи, премести снимката на мястото й.
— Знам, че преживяваш тежки моменти, Сам. Имаш много ядове.
— Благодаря за съчувствието.
Кей се върна зад бюрото и се отпусна на стола. Извади инхалатора и се заигра с него.
— Винаги си ми била слабост, Сам. Знаеш го. Ако искаш да поговориш с някого…
Сам кръстоса крака и забеляза, че Кей проследи с поглед движението й. Тя опита да сдържи раздразнението си: беше дошла за парите на Тери, не да флиртува с негов приятел.
— Единственото, което ме интересува в момента, са парите на Тери.
— Парите не са най-важното в живота, Сам. — Кей отново вдиша от инхалатора. — Можеш да дойдеш някоя вечер в клуба. Да пийнеш шампанско. Да хапнеш. Да се видиш с хора като в добрите стари времена. Жена като теб не бива да се самоизолира така.
Сам се изправи. Изведнъж се почувства омърсена, не искаше да прекарва и минута повече в компанията на Кей. Той беше дори по-отвратителен от клуба си.
— Обади ми се, когато събереш останалите пари — каза тя и излезе.
Зад гърба си чу отново звука от инхалатора.
Сам се качи в колата и въздъхна.
— Как мина, госпожо Грийн? — осведоми се Макинли.
— Добре, предполагам. — Тя затвори очи и облегна глава на седалката. — Колко получаваш от Джордж Кей, Анди? — Макинли не отговори и тя отвори очи. — Какво е това, да не си му дал обет за мълчание? Хайде, кажи.
Той се усмихна.
— Нека се изразя по-просто, госпожо Грийн. Ръкувахте ли се с него?
Тя поклати глава.
— Не.
— Това е добре, не се налага да си броите пръстите. — Той запали двигателя. — Накъде сега?
