— Пет бона ли? За какво?
— За дела ти в модната къща.
— Какво? По дяволите, Сам, петдесетте ми процента струват много повече.
— Уоруик не смята така.
— Уоруик е мръсник.
— Мислех, че сте приятели.
— Така ли? Явно не си мислила правилно. — Тери поклати глава. — В наши дни не можеш да имаш доверие на никого.
— Твърдеше, че бизнесът не вървял.
— Последния път, като гледах балансите, всичко си беше наред. — Той постави ръце върху масата. — Добре, щом имаш нужда от пари, оставил съм на Джордж Кей да ми пази известна сума. Десетина бона.
— Не ми спомена при последната ни среща.
— Е, сега ти му спомени. Кажи му, че ти трябват спешно. Трябва да бутнеш нещо и на Блаки. А за Испания също ще имаш разходи.
Сам се отпусна на стола си. Чувстваше се изтощена.
— Не е честно — каза с въздишка. — Имах личен живот. Бях независима от теб.
Тери се засмя.
— Никога не си била независима от мен.
Сам се изсмя нервно.
Тери се наведе, лицето му изведнъж придоби сериозно изражение.
— Чувствата ми към теб не са се променили. Дълбоко в душата си винаги съм ти бил верен.
— Значи изневерите са били само повърхностни, а? Какво успокоение. — Тя си пое дълбоко въздух. — Съгласих се само да ти осигуря алиби за онази нощ. Сега ме въвличаш в нещо, което… — Тя тръсна глава, опита да събере мислите си. — Нещата вече ми се изплъзват.
— Ще се справиш.
— По-добре да ми беше разказал всичко.
— Кълна се в живота на майка си, нищо друго не крия.
Тя го изгледа хладно.
— Не въвличай Грейс в тази мръсотия, Тери.
Той вдигна виновно рамене.
— Ако излезе още някоя сделка, за която не си ми казал, Тери Грийн, има опасност да ме обесят заради теб.
— Не си ли разбрала? Смъртното наказание е отменено.
— Да, голям късметлия си.
— Хей…
Той я изгледа обидено, но това не я трогна.
— Мръсник такъв.
— Ще ти се реванширам, като изляза, любов моя. Обещавам.
— Ще видим. Ще видим.
* * *
През деня „Лапландия“ бе неуютно, западнало място. Всички лампи светеха, разкривайки истинската мизерия на заведението. Червените велурени седалки в сепаретата бяха избелели и скъсани на места, масите — издраскани, килимите — с дупки от цигари. Един мъж чистеше с прахосмукачка и си подсвиркваше фалшиво, друг, покачен върху дървена стълба, сменяше някаква крушка. Бяха напръскали с ароматизатор с миризма на лимон, но тя не успяваше да замаскира вонята на цигарен дим.
Джордж Кей стоеше зад бара и броеше бутилките с алкохол. Чу стъпките на Сам и се обърна. Отначало лицето му помръкна, но той побърза да се усмихне.
