Сам запали нова цигара и си поръча друго кафе, запита се какво още й предстои. На всяка цена трябваше да измъкне Тери. Ако успее, той щеше да си поеме мръсната работа, а тя да започне поне някакво подобие на нормален живот. Все пак вероятността не беше много голяма, зависеше от това дали ще осигури навреме петдесетте хиляди лири, а това можеше да стане само ако отиде да прибере фалшивите пари от Испания. Въртеше се в затворен кръг и колкото повече опитваше да се измъкне, толкова повече се заплиташе.
* * *
Франк Уелч даде мигач и отби на паркинга зад бензиностанцията. Мразеше информаторите. Ужасно ги ненавиждаше. А още повече мразеше да им дава пари. Уелч знаеше, че те са необходимо зло, но въпреки това се чувстваше омърсен от самата среща с тях. Беше закъснял, но не се съмняваше, че мъжът, с когото имаше среща, ще изчака. Премина внимателно през паркинга, докато забеляза джипа, и спря до него.
Джордж Кей смъкна стъклото си:
— Мислех, че се разбрахме за два и половина?
Подаде ръка на Уелч, но полицаят се направи, че не я вижда, и се настани на задната седалка.
— А аз си мислех, че тя ще е там.
— Така ни каза — отвърна Кей, вдигна стъклото.
— Да, ама не беше. А Рег Солмън и хората му мълчат като риби. Направих всичко, за да я пипна.
— Не е моя грешка. Казах ви кога и къде ще изкарат стоката, дадох ви цялата информация, която искахте.
— Това, което исках, малоумен дебелако, е да пипна Саманта Грийн на местопрестъплението.
Кей зина и започна да се задъхва. Извади инхалатора си и вдиша от него.
— Моля, без лични обиди, господин Уелч.
Уелч поклати глава.
— Въпросът е личен, Кей. Няма да позволя на Саманта Грийн да ме прави на маймуна. Искам да разбера какво друго е замислила. И ти ще ми го кажеш.
Кей прибра инхалатора.
— Няма да е лесно, господин Уелч. В сделката с марихуаната участвах лично от самото начало. За другите планове на Тери не знам нищо.
— Ами узнай.
Кей го изгледа обидено.
— Ще направя, каквото мога, господин Уелч, но Сам не е глупава. Ако любопитствам прекалено много, ще се досети, че съм замислил нещо.
Уелч го изгледа презрително.
— А ти какво си замислил всъщност, Кей?
— В какъв смисъл?
— Колко изгуби от сделката с канабиса? Сто хиляди?
Кей вдигна мълчаливо рамене.
— Това, което ти плащам, не може да покрие загубите, нали?
— Не го правя за парите, господин Уелч.
— О, да не е от будна гражданска съвест? Приличам ли ти на малоумник, Кей? — Уелч потупа по джоба си. — Ами да задържа това тогава.
