— Късно е, мадам — каза той, без да отмества поглед от компютърчето.
— Не съм се забавила повече от десет минути.
— Нищо не мога да направя, колата вече е вдигната. — Той натисна още няколко клавиша и затъкна компютърчето в колана си като шериф от Дивия запад, който прибира револвера си. — След около час можете да си я приберете от гаража.
— Не може ли просто да се направим, че съм слязла малко по-рано? Наистина имам много натоварен ден.
— Всеки има, мадам.
— Бихте ли престанали да ме наричате „мадам“? Звучи, сякаш съм собственичка на публичен дом.
Саабът изтрака върху камиона, двама други индийци се заеха да поставят скоби на гумите му.
— Вижте, колата ми трябва. Много ми трябва. Моля ви, не ми причинявайте това.
Полицаят скръсти ръце и я погледна безизразно.
— Мадам, само ми губите времето. Аз просто пиша квитанцията. Предаването на колата в ръцете на собственика не е в моите компетенции.
Сам побесня:
— Майка ви сигурно е горда с вас. Синът й — пазител на реда. Сигурно сърцето й се сгрява…
Тя погледна безизразното мургаво лице на полицая и си даде сметка, че нищо не може да развълнува този човек. Вероятно беше по-дебелокож и от носорог и би чул всяка възможна ругатня. Тя се завъртя гневно и се отдалечи.
Обади се на Анди Макинли. Той обеща да дойде след половин час и Сам седна в едно кафене, за да прегледа новия бележник, докато чака.
По-голяма част от тефтерчето бе празна — изписани бяха само първите шест страници. Бяха написани в разговорен стил и тя си представи как Тери й говори. Имаше много мили обръщения, извинения и вметнати думи, но основното бе, че Тери платил четвърт милион лири на някаква мафиотска организация в Малага, която можела да достави висококачествени фалшиви банкноти от по двайсет лири. Тери имаше десеткратна печалба от цялото начинание — щял да получи подправени банкноти на стойност общо два и половина милиона лири. Просто трябваше някой да отиде до Испания и да ги пренесе в Англия. „И тъй като аз съм в затвора, скъпа — завършваше Тери, — този някой трябва да си ти.“
Сам поклати глава.
— Мръсник си ти, Тери — прошепна и отпи от кафето си.
Беше й оставил телефонен номер, на който да се обади в Испания, и подробности около вкарването на парите във Великобритания заедно със списък на надеждните шофьори и телефонните им номера. Сам се огледа тревожно. В ръцете си държеше пълно ръководство за контрабанда на фалшиви пари и тя си представи какво ще направи полицията, ако намери този бележник у нея. Бързо го пъхна в чантичката си.
