— Съжалявам за Тери. Това беше несправедливо.
— Стига празни приказки, Ким — сряза го Макинли. — Госпожа Грийн се е наслушала на съболезнования, давай по същество.
Флечър кимна и ги покани вътре, затвори металната врата след тях.
Складът бе пълен с различни бутилки алкохол, наредени по метални рафтове — концентрати, вина, бири. Сам прокара ръка по един ред бутилки с шампанско. Имаше достатъчно за цял супермаркет. За няколко супермаркета.
Макинли се приближи.
— Това всичкото на Тери ли е? — попита тя.
— Да. Внася го от континента и го продава на няколко нелегални клуба. Джордж Кей също пазарува оттук. Тери не е ли споменал?
Сам поклати глава и смачка фаса си на пода.
— Едно от многото неща, за които скъпият ми съпруг не си е дал труда да ме осведоми. Как работите?
— Доставките са редовни, три пъти седмично. Три микробуса, понякога повече, в зависимост от работната ръка. Алкохолът идва от Франция и се продава из цял Лондон. Почти законен бизнес.
— Почти?
— Ами законен е, докато не го продадем. Внасяме го под претекст, че е за лична консумация, и митниците копче не могат да ни кажат.
Сам се усмихна, огледа кашоните с алкохол, натрупани почти до тавана.
— За лична консумация, а?
— Да. Това, което виждате, сме го събрали за последните няколко месеца.
— Все говориш в множествено число, Анди.
— Имам предвид Тери. Хората на Тери. Шофьорът на микробуса казва, че организира сватба или рожден ден и че е поканил петдесетина приятели. Митниците нищо не могат да направят и алкохолът се докарва тук. Чиста работа.
Флечър се приближи.
— Момчетата чакат в офиса.
Той ги поведе към една пластмасова будка в дъното на склада. Вътре трима мъже се суетяха около четвърти, седнал с извита назад глава на един стол.
Беше около трийсетте, с рошава коса, брада и мустаци. Присвиваше очи от болка, докато един от останалите попиваше кръвта от лицето му с парцал.
— Стига си скимтял, Райзър, нищо ти няма — окуражаваше го онзи с парцала.
— Знаеш ли как боли? — проплака Райзър.
Лицето му беше насинено, устните му — подути, през челото му минаваше дълбока драскотина.
— Това е психологически момент — каза онзи с парцала.
— Адски боли — настоя Райзър.
— Какво е станало? — попита Сам; четиримата мъже в кабинката я погледнаха озадачено.
— Ограбиха ни — обади се Флечър, преди Макинли да проговори. — Проклета слободия. Ограбиха ни на пътя посред бял ден. Не знам какво ще стане с тази страна. Вижте как ни наредиха със Стив.
— Бяха шестима — допълни Райзър. — Най-малко шестима. С шибани бухалки.
