— Момчета, може ли да се държите по-прилично в присъствието на дамата. Това е съпругата на Тери.
Райзър сведе виновно очи.
— Извинявайте, госпожо Грийн. Просто сме малко възбудени. Аз съм Стив Райзър.
— Съжалявам, госпожо Грийн — извини се Флечър; допря носната си кърпичка до устата.
— Да, извинявайте, госпожо Грийн — каза и мъжът с парцала.
Беше нисък, с голо теме и малък белег на бузата. Вдигна ръка, но осъзна, че още стиска парцала. Хвърли го на Райзър и се представи:
— Аз съм Роджър Пайк.
Сам се ръкува и с него. Другите двама се представиха като Пит Елис и Джони Ръсел.
— Сега ще ми кажете ли какво точно стана? — обърна се Сам към Райзър.
— Слязохме от ферибота както всеки път, госпожо Грийн. Минахме през митницата и се разделихме, трите микробуса по различни пътища. За по-голяма сигурност. Това го измисли Тери.
Макинли му направи знак да побърза и Райзър кимна енергично.
— Добре — продължи, — значи караме си най-спокойно и не щеш ли, задминава ни друг микробус. Син, нали, Ким?
Флечър кимна.
— Тъмносин.
— И така, зад волана седи някаква руса мадама. И така се усмихва, че мед да ти закапе на душата. И ни показва някакъв регистрационен номер. Нашия номер. Така че аз решавам, че е паднал. И че двамата с приятеля й се проявяват като добри самаряни. Отбивам.
Макинли отпусна глава назад, затвори очи и въздъхна отчаяно.
— Хайде, Анди — възнегодува Флечър. — И ти щеше да постъпиш така.
Макинли просто въздъхна още веднъж.
— Добре, значи спирам — продължи Райзър. — Слизам и отивам от задната страна на нашия микробус, за да видя дали няма някаква повреда. Да ме шибат отзад, ама… — Макинли му хвърли строг поглед и той се поправи: — Извинявайте, госпожо Грийн. Както и да е, можете да си представите колко бях изненадан, като установих, че номерът си е на мястото. Тогава другият микробус спря и отвътре наизскачаха онези с бухалките и плетените маски и ни се нахвърлиха. Било е капан.
— И още как — съгласи се Сам; обърна се към Макинли: — Какво са взели?
— Алкохол за около десет хиляди и микробуса.
— И портфейла ми — добави Райзър. — Взеха ми портфейла.
Макинли го изгледа хладно; Райзър отмести поглед, промърмори нещо и вдигна парцала към челото си.
— Имате ли представа кой го е направил? — попита Сам.
— Конкуренцията, госпожо Грийн — отвърна Макинли. — От време на време имаме спречквания с други фирми, но това е различно. Предполагам, че след като Тери е в затвора, някой е решил, че може да ни измести. Този бурен трябва да се изтръгне из корен, преди да се е разраснал.
