— Е, не е болка за умиране.
Сам се намръщи.
— Какво?
Кен кимна към млякото.
— Млякото на пода. Не е болка за умиране.
Сам го изгледа презрително.
— Обличай се и се махай от дома ми.
Кен остана на мястото си като вкоренен. Помръдна едва когато Макинли пристъпи към него, промъкна се покрай Сам и изтича в хола.
Сам го последва. Дрехите на момчето бяха на един стол, върху единия диван имаше чаршаф.
— Тук ли си спал? — попита тя.
Той кимна и започна да обува дънките си. Сам огледа стаята. Върху масичката имаше купчина учебници.
Мобифонът на Макинли иззвъня и той излезе в задния двор, за да говори; Сам се качи на горния етаж и почука на вратата на Триша.
— Триш?
— Остави ме на мира.
— Триш, искам да поговорим.
Сам отвори вратата.
Триша седеше на леглото с четка за коса в ръка.
— Това е моята стая. Нямам ли право да остана малко сама?
— Ти си на петнайсет, а аз съм ти майка.
— Това не означава, че нямам права, нали?
Сам седна на леглото до дъщеря си.
— Разбира се, че имаш права, но и аз имам право да се тревожа за теб, нали?
— Все си мислиш най-лошото. Мислиш си, че съм спала с Кен.
— А какво да си помисля, като го заварвам в кухнята по гащи?
— Е, не сме правили секс. Той искаше, но аз отказах. Не забравяй, че ти си правила секс като непълнолетна. Нали?
— За бога, тогава бях на седемнайсет.
Триша кимна рязко.
— Което в тъмното средновековие е било една година преди да навършиш пълнолетие. Така че нека не си вадим кирливите ризи.
— Триша, това съм ти го казала като пример какво не трябва да правиш. Ако можех да върна времето…
— Какво, щеше още да си девствена, когато се жениш за татко? Така по-добре ли щеше да ти е?
— Как изведнъж разговорът се извъртя към моя живот? Говорехме за теб.
— Ти ме обвини, че съм спала с Кен. Просто изтъкнах, че и ти не си била света вода ненапита като тийнейджърка.
— Тогава нямаше тийнейджъри. До едно време бяхме деца, после изведнъж ставахме възрастни.
— И за превъплъщението е било достатъчно да изпиеш две чашки разредено вино…
Сам въздъхна отчаяно.
— Разказах ти този случай, защото мислех, че така ще разбереш опасностите. Не съм предполагала, че ще го използваш като аргумент против мен.
— Да, но нали разбираш какво имах предвид.
Сам кимна.
— Да, извинявай. Направих си прибързани изводи, не трябваше да те подозирам.
Триша се усмихна.
— Приемам извинението. — Присви изпитателно очи. — Къде беше?
— Имах работа. — Триша се извърна и Сам постави ръка на коляното й. — Наистина.
— Мамо, каква е тази работа, която се върши посред нощ?
