— Да дойда ли с вас, госпожо Грийн?
— Не, прибирай се, Анди. Сигурна съм, че ти се спи не по-малко, отколкото на мен.
Макинли се усмихна и кимна.
— Да, така е. Но не се притеснявайте прекалено.
Сам се намръщи.
— Знам, знам, госпожо Грийн. Нещата може би изглеждат по-черни, отколкото са всъщност. Рег и момчетата няма да кажат и думичка, имайте им вяра. Те са професионалисти. Няма да ви издадат.
— Не е това…
Сам остави изречението незавършено. Нямаше смисъл да занимава Анди с тревогите си. Потупа го по рамото.
— Иди да дремнеш. Ще ти се обадя, ако имам нужда от теб.
— Благодаря, госпожо Грийн. Приятни сънища.
Тя слезе, Макинли се прозина, показвайки два реда безупречни зъби. Сам почука на прозореца.
— Хайде, Анди, влез за едно кафе. Така ще заспиш на волана.
Макинли кимна и пак се прозина широко.
— Благодаря, госпожо Грийн. Няма да е хубаво, ако блъсна лексуса.
Сам измъкна ключовете си, отвори входната врата и отиде направо в кухнята. Застина на прага — до хладилника стоеше някакво момче само по червени гащета и пиеше мляко от една бутилка.
— Какъв си ти бе? — изкрещя Сам; момчето се задави, разплиска мляко по плочките. — Какво, по дяволите, правиш в кухнята ми?
Той се преви на две, разкашля се още по-силно, разсипа още мляко по пода.
— Аз… аз съм… то…
Не успяваше да си поеме въздух и всеки път, когато опитваше да заговори, се задавяше.
— Какво има, госпожо Грийн? — Макинли се появи зад гърба й. — Кой е този?
Триша се появи на стълбите по фланелка до коленете, с разрошена коса:
— Той е с мен.
— Как така с теб? — сопна се Сам. — Какво прави в кухнята ми?
— Бях жаден — успя най-накрая да се оправдае момчето.
Макинли взе полупразната бутилка от ръката му и го потупа по гърба, след това прибра бутилката в хладилника.
Сам изгледа гневно дъщеря си.
— Триша, какво прави той тук?
— Учехме.
Сам кимна към тъмночервеното бельо на момчето.
— Това ли ви е униформата?
— Нямаше пари за такси.
— Да не е забравил как се ходи?
Момчето се поокопити, изправи се и направи неуспешен опит да заглади рошавата си коса.
— Аз съм Кен — каза и подаде ръка на Сам, но тя се направи, че не забелязва.
Подаде ръка на Макинли, но той просто поклати тъжно глава.
— Той живее в другия край на града, мамо.
— Не мога и за минутка да те оставя сама.
Триша присви очи.
— Ти си тази, която не се прибира по цели нощи. — Размаха пръст към Макинли. — Все с него ходиш.
Тя излезе от кухнята и се втурна нагоре по стълбите.
Кен се усмихна смутено на Сам и Макинли.
