— Не знам дали идеята е много добра, госпожо Грийн. Тери винаги е казвал, че е най-добре да следиш събитията отблизо. Това вдъхва увереност на хората. И намалява риска да те измамят.
— Може и така да е, но аз не съм Тери. Намери място, откъдето да наблюдаваме плажа, но да останем скрити. Става ли?
— Както кажете, госпожо Грийн.
Сам усети, че Макинли е останал разочарован, задето не го е послушала, но не можеше да му обясни защо толкова внезапно промени решението си. Изведнъж я обхвана предчувствие за назряваща опасност и единственото обяснение беше женската интуиция. Не й се вярваше Макинли да го приеме сериозно.
Продължиха по брега още около километър, после завиха на запад по някакъв черен път към едно възвишение. Макинли спря пред дървената порта на някакво заграждение и загаси фаровете. Слезе, отвори портата и пак се качи.
Продължиха внимателно през полето и оставиха колата под едно голо дърво. Отдолу се виждаше плажът.
— Това ли е? — попита Сам.
— Всеки момент започват — обяви Макинли, след като погледна часовника на таблото. — Можете да си сверите часовника с Рег.
Сам се отпусна на седалката. Запали цигара, но не можеше да смъкне стъклото, защото Макинли бе изгасил двигателя.
— Нали нямаш нищо против, че пуша, Анди?
— Не, госпожо Грийн. Майка ми изпушваше по четирийсет цигари на ден. Сигурно не е спирала и докато ме е кърмила.
Сам прехапа устна, за да не се засмее. Вдиша и издиша бавно, наслаждавайки се на топлия пушек, нахлуващ в белите й дробове.
— Кой избра мястото?
— Тери. С часове обикаляхме крайбрежието, от Дувър, та чак до Шотландия.
— Това може би обяснява защо толкова нощи не се е прибирал.
Макинли й хвърли подозрителен поглед в огледалото.
— Шегувам се, Анди. — Тя дръпна отново от цигарата и издиша замислено. — В нощта на убийството на Престън Сноу Тери не беше с теб, нали?
Макинли поклати глава.
— Защо?
— Каза, че трябвало да свърши нещо сам.
— Не каза ли какво?
Той пак поклати глава.
— Знаеш ли какво ми каза, че правил?
— Не, госпожо Грийн, не знам.
От тона му личеше, че и не иска да знае.
— Нали знаеш, че ме помоли да излъжа, за да му осигуря алиби? Каза, че на никого другиго не можел да се довери.
Макинли не отговори.
— Твърдеше, че имал работа с някакви ирландци. Нещо, свързано с пране на пари. Взимал парите от тях, прекарвал ги през клубовете и им ги връщал чисти, като им плащал за стоки и услуги, които не е получил, такива неща. Каза, че в нощта на убийството бил в Килбърн.
