Тери се приведе напред.
— Открий курвата Морисън, любов моя. Открий го и го накарай да каже истината.
— Той я каза пред съда, Тери. Каза им всичко. Че те е видял да излизаш от стаята на Сноу.
— Лъжеше, любов моя. Кълна се в живота на майка си.
— Защо му е да лъже, Тери?
— Сигурно Ракел го е накарал. Подкупил го е. Предложил му е сделка.
— Тери…
— Знаеш ги ченгетата. Той беше готов на всичко, за да ме тикне зад решетките. Не му е било трудно да подкупи Морисън. Сега, след края на процеса, той може да каже истината. Може дори да разберем кой е истинският убиец на Сноу.
— И как да открия Морисън?
Тери се озърна, сякаш се опасяваше да не ги подслушат.
Ригс гледаше към тях, но беше твърде далеч, за да ги чуе. Тери закри устата си с ръка и продължи:
— Едно ченге ми дължи услуга. Казва се Марк Блаксток. Началник на отдел. Телефонът му е записан в бележника под името Блаки. Ако се опъва, покажи му някоя от снимките, които намери в сейфа.
Сам поклати удивено глава.
— Корумпирани ченгета? Как можеш да ме забъркваш с такива хора? — Тя се отпусна на стола. — Нещата отиват от лошо на по-лошо.
Люк Сноу чистеше задната седалка на тъмнозеления ягуар с прахосмукачка. Неочаквано някой го потупа по рамото. Той се извърна. Пред отворената врата стоеше едър мъж с тъмен шлифер.
— Люк Сноу?
— Кой пита?
— Аз, Люк. Сега престани да се правиш на отворен. Излез, ако обичаш, от колата.
Люк с мъка разбираше ирландския акцент на непознатия, но усети скрита заплаха в гласа му. Непознатият се отдръпна, за да му направи място. Люк излезе от колата и изключи прахосмукачката.
— Какво искаш?
Люк опита да си придаде самоуверен тон. Непознатият беше с една глава по-висок и явно яко тренираше. Лицето му бе сериозно и хладните му сини очи не мигваха. Люк не можа да издържи погледа му и сведе очи.
— Казвам се Макинли — представи се непознатият. — Сега знаеш кой съм. Аз не се крия зад анонимни заплахи, Люк. Аз съм си аз, нали?
— Е, и?
— Твоят брат беше мръсник. Продаваше наркотици на деца. Човек не можеше да го види по гащеризон да чисти задната седалка на някоя богаташка кола.
— Въпреки това не заслужаваше да умре като куче.
Макинли кимна.
— Разбирам те, Люк. Разбирам чувствата ти. Но това е само между теб и Тери Грийн. Между мъже. Схващаш ли мисълта ми?
Люк не отговори. Сините очи на Макинли продължаваха да дълбаят с поглед душата му.
— Тя излъга, човече. Излъга.
— Всички лъжем, Люк.
— Ама тя излъга пред съда.
— Е, значи няма да иде в рая. Женен ли си, Люк?
