Сам се обърна, за да види кого гледа. Забеляза Ригс и бързо се обърна към Тери, намръщи се.
— Кога ще престанеш да си създаваш врагове, Тери? Нищо чудно, че пак са те взели на мушка.
Той вдигна ръце и се отпусна назад на стола.
— И спри да повтаряш, че съжаляваш. Става ли?
— Добре.
Поседяха известно време в мълчание. Накрая Тери се наведе към нея:
— Всичко е уредено, нали?
Сам го изгледа гневно.
— Ти си мръсник, Тери Грийн.
— Любов моя…
— Не съм ти никаква „любов“. Караш ме да ти върша мръсната работа. — Тя тръсна глава, опита да събере мислите си. — Стоката е доставена на уговореното място. Взех онзи апарат и го дадох на Рег Солмън. Утре ще разговарям с Кей и останалите.
— Внимавай с тях. Трябва да им покажеш кой е шефът.
— Само че аз не съм шефът, Тери. Аз съм съпруга и майка, не мафиот.
— Не показвай никакви признаци на слабост, любов моя. Те веднага ще се обърнат срещу теб.
Сам въздъхна и кимна.
— Добре. Ще се оправя. — Прокара ръка по челото си. — Не мога да повярвам, че ме замеси в такова нещо.
— На кого другиго да се доверя?
— За фалшивите пари обаче не ме търси. Уредих тази сделка, но повече не искам да се замесвам. — Тери опита да стисне ръката й, но тя се дръпна. — Сериозно говоря.
— Знам. — Той постави ръце на масата и сключи пръсти. — Анди Макинли се грижи добре за теб, нали?
Сам кимна.
— Добър човек е.
— Да. Стабиляга. Въпреки че не се отличава с особен интелект.
— И Кей го каза. Анди не е глупак, Тери. Ако някой тук е глупав, това съм аз.
Тери се усмихна и поклати глава.
— Лора идва ли ти на свиждане?
— Още не. Изпратил съм й формуляр за молба. Ще й отнеме известно време.
Някакво момченце падна в краката на Сам и тя се наведе да го вдигне. То се отскубна от ръцете й и се втурна към майка си със сълзи на очи.
— Помниш ли как Лора все се опитваше да тича още преди да се е научила да ходи? — каза Тери. — Все падаше. Но никога не плачеше. Упорито дете.
— Упоритостта невинаги е добро качество, Тери.
Сам загледа как майката успокоява момченцето под загрижения поглед на съпруга си. Обърна се отново към Тери:
— Ти ли го направи, Тери?
Той я погледна в очите. Поклати бавно глава.
— Не. Не, любов моя.
Тя се вгледа в очите му, сякаш очакваше да прочете там отговора. Накрая поклати разочаровано глава.
— Навремето познавах по очите ти кога лъжеш. Прибираше се късно и твърдеше, че си имал дълго заседание, а аз знаех. Познавах Тери Грийн, знаех, че си бил с някоя от курвите си, защото го разбирах по очите ти. Но сега… Не мога да преценя. Защо стана така, Тери? Ти ли си започнал да лъжеш по-убедително?
