Надзирателката се подсмихна:
— Няма да повярвате колко пъти съм чувала тези думи.
Тя издърпа пръста си.
— Готово ли е?
— Още една проверка.
Сам осъзна какво има предвид и потръпна:
— Само това не. Хайде, стига.
— Такива са правилата. Повярвайте, не го правя за удоволствие. Затворете очи и докато преброите до три, ще е свършило.
Сам затвори очи; надзирателката бръкна с пръст в ануса й, опипа бързо и го извади.
— Готово — обяви. — До умивалника има хартиени кърпички.
— Благодаря. — Сам едва сдържаше сълзите си. — Хиляди благодарности.
Тери седеше на същата маса, както при предишното свиждане. Изправи се, щом видя Сам.
— Здравей, любов моя.
Опита да я целуне по бузата. Тя го отблъсна и седна.
— Какво има?
Тя го изгледа на кръв.
— Съблякоха ме гола, Тери.
— О, за бога. Съжалявам.
— Бъркаха ми къде ли не. Какво става?
Тери я хвана за ръката.
— Добре ли си?
Сам се отдръпна. Не искаше Тери да я докосва. Не искаше да я докосва който и да било повече.
— Не. Не съм добре. Изобщо.
Отляво седеше възрастна двойка. Мъжът, около седемдесетте, носеше затворническа униформа с няколко номера по-широка. Кожата му бе набръчкана като стар пергамент, очите му бяха хлътнали и придаваха на главата му вид на мумифициран череп. Жена му, вероятно пет-шест години по-млада, бе два пъти по-едра от него, закръглена и с пищни форми, носеше дебело вълнено палто и голяма шапка и стискаше надута пластмасова чанта в скута си. Ноктите й бяха изгризани до живеца. Двамата седяха мълчаливо, от време на време се поглеждаха и се усмихваха. Сам се запита какво й предстои. Дали след години и те с Тери нямаше да имат какво повече да си кажат? Тя потрепери.
— Студено ли ти е? — попита Тери.
Тя поклати глава.
Тери се наведе напред, по лицето му се четеше искрена загриженост.
— Тук един човек е решил да ми прави мръсно, скъпа. Казва се Ригс.
— Главен надзирател Ригс ли? Да, запознахме се. Каза, че ме нямало в списъка. Мръсник.
— Съжалявам.
— Стига си „съжалявал“. От това не ми става по-добре.
Тя се огледа. В другия край на залата един затворник, едва излязъл от пубертета, плачеше пред намръщения поглед на млада жена, вероятно съпруга или приятелка. Наоколо лудуваха деца, неколцина надзиратели зорко бдяха за наркотици.
— Господи, иска ми се да съм на хиляди километри оттук — възкликна Сам.
— И на мен.
Ригс влезе и седна на една маса до вратата; загледа ги втренчено. Тери се усмихна широко и му махна леко.
— Ще ти го върна, щом се измъкна — изсъска тихо, без да престава да се усмихва.
