Тя кимна.
— Да. По очите му се познава. Имам чувството, че ме съблича с поглед.
Макинли кимна.
— Разбирам го напълно.
Отпи нова глътка уиски.
Сам го погледна над ръба на чашата си, запита се дали ирландецът не опитва да флиртува, но реши, че не. В Макинли имаше някаква особена галантност, която много й харесваше, и тя реши, че ако той реши да сваля някоя жена, ще го направи на колене и с червена роза в ръка. Тя си го представи и се засмя.
— Добре ли сте, госпожо Грийн? Изглеждате, сякаш умът ви е на светлинни години оттук.
Сам се усмихна по-широко.
— Всичко е наред, Анди. Просто съм радостна, че ми даде визитната си картичка.
— Винаги съм на вашите услуги, госпожо Грийн.
— Как се разбираш с Джордж Кей?
Макинли вдигна рамене, но не отговори. Сведе поглед и Сам предположи, че не иска да обсъжда отношенията с шефа си.
— Какво правиш за него?
Макинли отново вдигна рамене.
— Горе-долу каквото и за Тери.
— Мислиш ли, че можеш да правиш същото и за мен?
Макинли вдигна очи и я погледна. Тя за пръв път забеляза колко сини са очите му — изключително бледосини, сякаш гледаше през нея.
— От защита ли имате нужда, госпожо Грийн?
Сам прокара пръст по ръба на чашата.
— Тери ме помоли да свърша някои неща вместо него. Това е нова територия за мен, Анди. Ще съм по-спокойно, ако някой ми пази гърба.
— Госпожо Грийн, за мен ще бъде удоволствие. — Той протегна ръка и чукна чашата й. — Истинско удоволствие.
* * *
Капитанът провери положението на кораба на компютърната радарна система и изръмжа на първия си помощник на испански:
— Още десетина минути.
Извади малък портативен апарат за определяне на географското положение и го включи. На мониторчето се появиха същите данни, както на корабния компютър.
Първият помощник почука с пръст върху монитора на радара:
— Господ ни закриля. — Той измъкна един кръст от пазвата си и го целуна. — Ще подготвя хората.
Първият помощник слезе от мостика върху подвижната палуба. Името му бе Лусеро и за една нощ и краткото пътуване до Лондон щеше да получи сто хиляди долара.
Нощта бе ясна и безоблачна, но нямаше луна и четиримата мъже в задната част на корабчето се виждаха като неясни тъмни сенки. Лусеро се запъти към тях с характерната походка на моряк. Той бе около петдесетте и още от юношеските си години плаваше по море. Почти нямаше голямо пристанище в света, което да не е посетил, но напоследък работата му се състоеше в кратки разходки от бреговете на Испания до Северно море с този рибарски траулер. Рибата обаче бе последното, което го интересуваше.
