— На госпожа Грийн не й харесва да киснеш пред дома й. Сигурен съм, че разбираш. Самотна жена с малко момиче в такава голяма къща. Виж, ако го правеше по служба, нямаше да имаме нищо против, но доколкото се досещам, не си по служба. Има тънка граница между наблюдение и дебнене и на мен ми се струва, че си я прекрачил.
Уелч присви очи.
— Мога да те задържа за възпрепятстване на полицейско разследване, Макинли. Сега изчезвай от…
Макинли извади голям автоматичен нож, натисна сребристото му копче и от дръжката изскочи петнайсетсантиметрово острие.
— Не прави глупости, Макинли.
Макинли го изгледа презрително, наведе се и заби ножа в предната гума на джипа. Издърпа го и прибра острието; от гумата се чу силно съскане.
— Защо, по дяволите, го направи? — изсъска Уелч. — Мога да те арестувам за това.
Макинли вдигна равнодушно рамене:
— Ами арестувай ме. Така ще можеш да обясниш на шефа си защо киснеш посред нощ пред дома на една самотна жена.
* * *
На вратата се звънна и Сам побърза да отвори. Беше Анди Макинли с черен шлифер и вдигната яка заради студа.
— Всичко е наред, госпожо Грийн. Няма повече да ви безпокои.
— Благодаря, Анди. Не се сетих на кого друг да се обадя.
— Нали затова съм тук, госпожо Грийн. — Той вдигна ръка, сякаш козирува. — Пазете се.
Обърна се да си върви.
— Анди, мога поне да те поканя за едно питие. Влез за малко.
Макинли се подвоуми, после се обърна и се усмихна:
— Благодаря, госпожо Грийн. Аз никога не отказвам.
Сам затвори вратата и го покани в хола. Триша се показа от горния етаж:
— Кой е?
— Търсят ме по работа — отвърна Сам.
Триша беше само по широк сутиен и шорти. Макинли бързо извърна очи и това накара Сам да се засмее. Триша също забеляза реакцията му и слезе няколко стъпала, за да погледне по-отблизо госта.
— Триша, в леглото! — изкомандва Сам.
Триша се изплези и изтича нагоре.
— Хайде, Анди, свали този шлифер.
Макинли съблече дрехата и я преметна на облегалката на креслото. Сам наля две чаши уиски.
— Искаш ли нещо вътре, Анди?
— Само капка вода, госпожо Грийн, всичко друго би било светотатство.
Сам наля малко вода в двете чаши и подаде едната на Макинли. Вдигна своята за наздравица:
— Благодаря, Анди, рицарю мой.
— Няма защо. Както казваше баща ми, тежка е царската корона. — Той се усмихна. — Знаете ли, бях на дванайсет, когато разбрах какво искаше да каже.
Той се разположи на дивана, Сам се сви на един стол до камината. Двамата надигнаха чашите.
— Засега Ракел си тръгна, госпожо Грийн, но не мисля, че ще се откаже. Знаете ли, има някакво особено отношение към вас.
