— Да, но на единствения им свидетел едва ли може да се вярва.
— Не можем да обжалваме само защото съдът е повярвал на една отрепка, която продава наркотици на деца. Разполагат и с резултатите от огледа на местопрестъплението.
— Не са открили оръжието на убийството.
— Не е нужно, за да се стигне до присъда.
— Значи няма да обжалваме? Това ли искаш да ми кажеш?
Патерсън вдигна ръка, сякаш да успокои буен жребец.
— Искам да кажа, че за да се явим пред Апелативния съд, трябва да разполагаме с твърди доказателства. Доказателства, че присъдата е несправедлива.
— Тери е невинен.
— Саманта, аз съм на твоя страна. Виж, най-добрият начин да измъкнем Тери е, като открием истинския убиец на Престън Сноу.
— И как ще го постигнем?
— С частно разследване. Ще наемем професионалисти. Мога да ти препоръчам няколко частни детективи.
— Каквото и да направя, ще ми струва купища пари.
Патерсън я погледна тъжно:
— Съжалявам.
Сам стана и закрачи напред-назад. Чувстваше се като удавник, който се лови за сламки.
— Вижте, няма ли начин да отделим законните начинания на Тери от нелегалните сделки? Не може ли нещо да се направи с тези недвижими собствености, с куриерската фирма? Вече се оправих с модната къща, а в момента търся купувач за дела му във футболния отбор. Не може да няма начин да спечелим пари по законен път.
Двамата мъже поклатиха глави.
— Те се поддържат взаимно, Саманта — каза Патерсън.
— Това е симби… как се казва — добави Ашър.
— Симбиоза — подсказа му Сам.
— Точно така.
— По дяволите. — Сам отново седна на креслото. — Знаете в какво положение съм, нали? Ще ме изхвърлят на улицата. Майката на Тери ще влезе в приют за бедни. Синът ни ще се принуди да прекъсне следването си. Освен ако не направя, както иска Тери.
— Както вече казах, Саманта — намеси се Патерсън, — той не го иска. Няма избор.
— Докато идвах насам, си мислех, защо не ипотекираме отново къщата? Сигурно струва към триста хиляди. А ипотеката е колко? Сто и осемдесет?
— Сто деветдесет и пет — поправи я Ашър.
— Значи можем да вземем повече. Може би още сто хиляди.
Ашър поклати глава.
— Няма да стане, Саманта. Ти нямаш доходи. Банката няма да ти отпусне повече пари без гаранция.
— Но могат да вземат къщата.
— Въпросът е там, че къщата вече е тяхна. Ако закъснееш с вноските, могат да я продадат.
Саманта осъзна, че е прав. Погледна двамата си събеседници. Те чакаха спокойно решението й.
— Добре — склони тя накрая. — Какво трябва да правя?
Ашър се наведе назад и издърпа едно чекмедже. Извади прозрачна пластмасова папка с няколко листа.
