— Съпругът ми има няколко фирми, господин Филипс. Знаете го. Притежава няколко клуба, куриерска агенция, недвижима собственост.
— Ние обаче не се занимаваме с деловите сметки на съпруга ви. Само с неговия и вашия личен влог. Точно това ме тревожи. — Той се облегна назад и събра ръце като за молитва. — Смятате ли, че съпругът ви ще е в състояние да преведе нови средства, като се има предвид сегашното му положение.
— Той е в затвора, господин Филипс. Не е умрял.
Лицето на управителя стана малко по-сериозно.
— Именно…
Сам си спомни документите, които й бе показал Лорънс Патерсън. Нямаха достатъчно пари да прехвърлят в разплащателните си влогове и със сигурност не можеха да покрият нито вноските за старческия дом на Грейс, нито таксите за обучението на Джейми. Ако го признае обаче пред Филипс, той щеше да действа в съгласие с интересите на банката, което означаваше да постави запор над имуществото й. Тя се опита да си придаде спокойно изражение.
— След два дена ще се видя със съпруга си. Ще взема и необходимите документи.
— Радвам се да го чуя, госпожо Грийн. Вие със съпруга ви сте дългогодишни клиенти на банката, няма да ни е приятно да ви загубим.
Сам се изправи и му подаде ръка. Всъщност й се искаше да го удари през лицето, но знаеше, че не може да си го позволи. Затова просто се усмихна любезно:
— Скоро ще се обадя, господин Филипс. Благодаря за разбирането.
И стисна ръката му над бюрото.
Сам се свърза с Лорънс Патерсън по мобифона и си уреди среща с него и Ричард Ашър в кабинета на счетоводителя. Той не я попита защо, без съмнение знаеше много добре причината.
Тя се отби през една закусвалня за двойно кафе и три цигари; кофеинът и никотинът щяха да са й необходими през следващите няколко часа.
— Проклет да си, Тери Грийн — промърмори си сама, докато пиеше силната напитка и бълваше облаци дим към минаващите коли.
Патерсън и Ашър я очакваха. Тя седна на коженото кресло срещу бюрото на счетоводителя и извади няколко сметки от чантата си.
— Трябва да избирам между дявола и просяшката тояга, нали, Ричард?
Ашър кимна.
— Тери ме остави в безизходица, мръсникът.
Патерсън изсумтя тихо:
— Мисля, че ако имаше избор, щеше да го избегне, Саманта. Не го прави по свое желание.
Сам хвърли сметките на бюрото на Ашър.
— Тези трябва да се платят, и то веднага. Как вървят нещата по измъкването му от затвора? Тогава сам ще се заеме с мръсните си сделки.
— Няма да е лесно, Саманта — каза Патерсън. — Процесът беше справедлив. Няма законна причина да обжалваме.
