— Първо трябва да подпишеш няколко документа.
Патерсън се надвеси над рамото й, подаде й писалка. Сам я взе и погледна първия документ.
— Имам чувството, че подписвам със собствената си кръв — каза горчиво тя и подписа.
Ашър дръпна листа, попи мастилото и й подаде втори документ. Сам не си правеше труда да ги чете. Знаеше, че няма смисъл. Единственият й избор бе да подпише. Тери беше постигнал, каквото искаше. С подписа си тя поемаше контрола върху фирмите му. Върху влоговете му. Имаше повече от десет документа. Това бе целият му живот.
— И сега какво? — попита тя, след като свърши.
— Тери има сейф в Южен Кенсингтън — отвърна Патерсън. — Трябва да видиш какво има вътре.
— Нали може да го оставим за утре? Днес много ми се събра.
Когато Сам се прибра, Триша нагъваше пица.
— Ти ли си я купи? — попита Сам, кимайки към кутията.
Триша поклати глава.
— Ти. Използвах кредитната ти карта.
— Триш! Защо не ме попита?
— Защото те нямаше. Помислих, че може пак да закъснееш.
— Бях при баба ти. — Сам си взе парче от пицата. — Нали знаеш, че мразя ананас.
— Плодовете са полезни. Как е тя?
Сам седна на масата срещу дъщеря си.
— Все същото. Няма изгледи за подобрение. Такава е болестта.
— Да, знам. Учихме го по биология миналата година.
Сам отхапа от пицата, Триша отиде при хладилника и й наля чаша мляко.
— И как е в училище?
— Училище като училище. И там няма изгледи за подобрение.
— Скоро ще свърши. Ще отидеш в колеж или в университет.
Триша въздъхна.
— Не започвай отново, мамо.
— Не започвам. Образованието е много важно нещо. Знаеш го.
— Ти си напуснала училище на петнайсет и си се справила в живота.
Сам се засмя и остави парчето пица на масата.
— О, Триша, стига. Почти четвърт век завися от другиго. Това не е голямо постижение.
— Ти си съпруга и майка. Отгледала си три деца. Създала си дом.
— Такава ли искаш да станеш? Домакиня?
Триша се намуси.
— Не, по дяволите. Просто казвам, че в живота винаги има избор, това е.
— Точно това ще ти осигури образованието, по-голям избор в живота. И не ругай.
— „По дяволите“ не е ругатня, мамо.
Сам вдигна вежди и Триша разпери ръце.
— Добре, няма да говоря вече. — Тя стана. — Имам домашни. Не стой много до късно, трябва да се наспиш, за да си хубава.
— Благодаря — засмя се Сам.
След като Триша се качи в стаята си, Сам си отвори бутилка бяло вино, пусна диск на „Игълс“ и разгърна документите, които й беше дал Патерсън. Второто четене не й помогна много да разбере скучните числа. Чекът от Уоруик Лок щеше да успокои кредиторите й за около седмица, но без сериозни приходи пясъчният й замък скоро щеше да се срине. Единственото спасение бе в сейфа на Тери.
