Сам въздъхна.
— Сигурно е някаква грешка в банката. Наскоро отворихме нов влог и може някой превод да не е извършен правилно. Още този следобед ще се заема.
Госпожа Ханкок се усмихна окуражително и бутна пенснето към основата на носа си.
— Не мога да не спомена сегашните обстоятелства около вас, госпожо Грийн. След като съпругът ви… е, вестниците писаха.
— Информацията не ви ли е достатъчна?
— Просто искам да ви помоля, ако имате проблеми от финансово естество, да ни уведомите своевременно.
— Разбира се. Благодаря.
— Защото, ако изпитвате недостиг на средства, можем да ви помогнем да настаните Грейс в някое държавно заведение.
Сам я погледна сурово.
— Моля?
— Можем да уредим Грейс на друго място. Аз имам доста добри връзки с пансиони на държавна издръжка. Няма да има никакъв проблем.
Сам се изправи.
— Нека си изясним нещата, госпожо Ханкок. Няма да изпратя Грейс в приют за бедни.
— Госпожо Грийн, реакцията ви е излишна. Просто искам да изтъкна, че частните пансиони не са по джоба на всички.
— През последните три години с удоволствие прибирахте парите ни. Сега просто защото сме пресрочили две вноски, сте готови да изхвърлите старицата на улицата.
— Госпожо Грийн, моля ви…
— Ще си получите парите, госпожо Ханкок. Не се бойте.
Сам изскочи от кабинета със сълзи на очи.
* * *
Тери вървеше по коридора. Един млад затворник му тикна две фонокарти и Тери кимна в знак на благодарност. Беше разгласил, че предлага двайсет пъти по-висока цена от стойността на фонокартите. Парите се изплащаха на роднини извън затвора. Около него постоянно се тълпяха желаещи да разменят фонокартите си за пари и Тери събираше всичко, което му се предлагаше.
Той пъхна фонокартите в задния джоб на панталона си. Пред него двама едри затворници, чернокож и бял, стояха с гръб към стената и оглеждаха внимателно целия етаж. И двамата бяха над метър и осемдесет, с широки рамене и яки ръце. Когато Тери се приближи, те се изправиха, застанаха пред него със скръстени ръце и каменни изражения на лицата.
— Здравейте, момчета — каза Тери. — Той вътре ли е?
— Имаш ли среща? — попита единият с дебел глас.
— Не, просто искам да му засвидетелствам уважението си.
Другият затворник блъсна вратата на килията зад гърба си и изчезна вътре. След няколко секунди се върна и кимна на Тери:
— Влизай.
— Благодаря, момчета.
Двамата мъже се отдръпнаха и Тери влезе в килията. Вътре седеше строен и жилав млад чернокож с къса коса. От лявото му око към ъгълчето на устата му преминаваше силно изпъкнал белег. Носеше тъмносиня фланелка „Найк“, долнище на анцуг и бели маратонки, също „Найк“. Той кимна леко на новодошлия:
