— Нагаждаш ли се вече към обстановката, Тери?
Тери вдигна рамене.
— Знаеш как е, Баз.
Баз Солтър бе въртял търговията с наркотици в цялата южна част на Лондон, преди да получи доживотна присъда за палежа на един бар, причинил смъртта на четирима емигранти от Ямайка и тежки изгаряния на повече от десетима. Тери никога не го беше срещал навън, но бе слушал много за него. Четиримата загинали при пожара бяха само върхът на айсберга — според слуховете Баз бе отговорен за смъртта на повече от десетима членове на враждуващи банди при борбата за завземане на кокаиновия пазар в Южен Лондон.
— Сядай — покани той Тери.
Махна му към стола до единствената койка. Килията беше със същите размери като тази на Тери и Хойл, но Баз живееше сам. На една полица имаше стереоуредба и няколко книги, на леглото — зеленочерен юрган. Баз управляваше цялото крило и се ползваше със съответните привилегии.
Тери седна.
— Реших да ти се обадя.
— Там-тамите вече съобщиха за идването ти.
— Ако има някакви недоразумения, искам да ги изгладим в самото начало. Не ща постоянно да се оглеждам.
Баз кимна бавно, но не отговори.
— Там-тамите съобщиха ли ти защо съм тук? — продължи Тери.
— Пишеше във вестниците. Много се прочу.
Тери се усмихна леко.
— Значи няма да има ответна реакция?
Баз се наведе напред и наклони глава на една страна.
— От какво естество?
— Престън Сноу беше от вашите.
Баз се усмихна.
— Минала история.
Тери кимна бавно. Вгледа се в тъмните очи на Баз в опит да разбере дали чернокожият говори искрено или не.
— Не съм плакал за Сноу — продължи Баз. — Отдавна си го просеше.
— Добре.
— Та какви са ти плановете?
— Да се измъкна колкото се може по-скоро.
— Лесно е да се каже. Имах предвид повече намеренията ти, докато си в моето крило.
— Крилото си е твое, Баз. Няма да ти мътя водата.
— Пък и трудно ще ти се удаде.
— Напълно си прав. Ще мирувам.
— Чух, че изкупуваш много фонокарти. Вдигаш цената.
Тери кимна.
— Имам много неща за уреждане навън.
— Всеки има. Вдигането на цената ме прецаква.
— Разбрано.
— Комар, цигари, дрога, пиячка, всичко е в мои ръце.
Тери кимна.
— Ако имаш проблеми на крилото, първо говориш с мен и после си уреждаш сметките.
— Става.
— Ако искаш да ти внесат нещо, първо говориш с мен. Не обичам на крилото да се извършва контрабанда без мое знание.
— Добре.
Баз се усмихна.
— Това са всички правила. Ако ги нарушиш, ще си имаш работа с мен.
Тери се изправи.
— Благодаря, че ми отдели време, Баз.
— Всичко хубаво.
Тери излезе, затвори вратата и кимна на двете горили. Върна се в килията си. Не обичаше да превива гръб пред отрепки като Баз Солтър, но нямаше избор. Тери не възнамеряваше да остава дълго и затова нямаше време да отстоява правата си за контрол върху крилото. Ако Баз искаше да управлява собствена малка затворническа империя, негова работа. Тери имаше по-големи цели, и то извън стените на затвора.
