Госпожа Мафия | страница 27



Сам се изправи.

— Добре тогава. Явно няма какво повече да говорим.

— Хайде, Сам, къде си се разбързала? Дай да пийнем нещо. Да си поговорим за старите спомени.

— С теб нямаме стари спомени, Джордж.

Тя запали цигара и тръгна към изхода. Сигурна бе, че Кей нарочно отказва да й помогне. Ако клубовете печелеха, той без проблем щеше да получи заем от банките, независимо колко е задлъжнял. Вероятно си правеше сметка, че докато Тери е в затвора, лъвският пай ще остане за него.

Анди Макинли откачи въжето и я пусна да мине; пъхна й визитна картичка в ръката.

— Ако имате нужда от помощ, госпожо Грийн, за каквото и да било, обадете ми се.

— Благодаря, Анди.

Макинли бе първият, който проявяваше съчувствие към нея.

Тя се качи в колата си и потегли към къщи. Постоянно следеше огледалото, сигурна бе, че полицията няма да я остави на мира. Всъщност самият факт, че излиза от нощния клуб, щеше да им даде повод отново да я проверяват за алкохол.

Когато Сам спря пред дома си, пердетата на Триша се размърдаха; прозорецът й обаче не светеше. Сам влезе, качи се на горния етаж и почука на вратата й:

— Триш? Будна ли си?

Никакъв отговор.

— Лека нощ, скъпа. Приятни сънища.

Сам слезе долу и отвори бутилка изстудено шардоне. Наля си и запали ефектната газова камина в хола. Седна на пода и загледа пламъците, сякаш се надяваше в тях да види разрешението на проблема си. Телефонът иззвъня, тя се стресна и разплиска виното по роклята си. Веднага взе една кърпа, за да попие течността; вдигна слушалката.

— Ало?

— Ти си труп. Чуваш ли? Шибан труп. Знам къде живееш и ще те нарежа на парченца. Ще забия ножа си…

Сам тресна слушалката. Не позна гласа, но предположи, че е някой от роднините на Престън Сноу, най-вероятно брат му, онзи, който хвърли бутилката по джипа на Джейми. При нормални обстоятелства щеше да подаде жалба в полицията, но сега се съмняваше, че те ще се загрижат много. Пък и не искаше да доставя допълнително удоволствие на Ракел, като го моли за помощ.

Тя отпи нова глътка вино. Сметките от тази сутрин бяха разстлани по масичката пред дивана и тя прокара пръсти по тях. Имаше сметка за тока, бележка, че трябва да плати данъка за телевизора, и извлечения от балансите на две от кредитните й карти. Дължеше общо повече от три хиляди лири, и то само по сметките за този ден. Щяха да пристигнат още. Никога не беше предполагала, че Тери може да остане на червено; просто бе приемала, че парите ще се трупат във влоговете им както винаги.