— Ти знаеше, че ще дойда, Джордж.
— Разбира се, скъпа, разбира се.
Той й махна към един мек диван срещу прозореца, през който се виждаше какво става в бара. Макинли се беше приближил до група мъже, които досаждаха на една от танцьорките. Бодигардът им прошепна няколко думи и те бързо се върнаха на местата си кротки като агънца.
Сам седна и Джордж се върна зад бюрото си. Махна към една нащърбена чаша до компютъра:
— Кафе?
Сам поклати глава.
— Нещо по-силно тогава? Какво ще кажеш за бутилка шампанско?
— Не, благодаря, Джордж. С кола съм, а тази седмица вече ме караха да пикая в бутилка.
Кей се намръщи. Прокара ръка през посивялата си брада. Беше поне стокилограмов дебелак и се потеше обилно въпреки голямата климатична инсталация зад бюрото му.
— Откога Макинли работи за теб?
— От арестуването на Тери. — Кей се огледа неловко, сякаш се опасяваше да не изпусне нещо, което не трябва. — Поне това можах да направя. Да помогна на момчето.
Сам кимна и извади пакет цигари от чантичката си.
— Имаш ли нещо против да запаля, Джордж?
Кей я изгледа още по-смутено. Вдигна един инхалатор и й го показа:
— Предпочитам да не пушиш. Димът дразни астмата ми. От дете я имам. Получавам бронхиални спазми.
— Щом е така… — Сам прибра цигарите. Потропа с нокти по чантичката си. — Нещата стоят така, Джордж. Тери ме помоли да се погрижа за нещата му, докато е в затвора.
Кей застина. Размаха пръст.
— Чакай малко…
— Няма проблем — прекъсна го тя. — Аз отказах. Не се тревожи. Имам обаче финансови проблеми.
Той вдигна рамене.
— Кой няма?
Тя махна към салона.
— Клубът е претъпкан.
— Потънал съм в дългове, Сам.
Кей отвори едно от чекмеджетата си и извади кочан с чекове.
— Ако искаш заем, ще ти помогна.
— Става дума за доста пари, Джордж.
Кей прибра чековете.
— Тери никога не е оставал на червено.
— Е, времената се менят. Виж, Тери притежава половината от клубовете, нали? От този, от онзи в Клеркънуел и другия, на южния бряг на реката. Не можеш ли да изкупиш дела му?
— Сварваш ме в неподходящ момент, Сам. Аз самият едва свързвам двата края.
— Хайде, Джордж, не се прави на бедняк.
Кей взе инхалатора и вдиша от него, потупа изпъкналите си като бъчва гърди.
— Не става дума за бедност, Сам, просто имам много дългове към банките. А за да купя дела на Тери, ще са ми нужни доста пари.
— Не можеш ли да намериш друг купувач?
Кей се намръщи.
— Мога, но аз не обичам да лягам с всеки. — Той се усмихна на двусмислицата. — Ако ме разбираш правилно. Не искам да се забърквам с неблагонадеждни хора. Трябва да си пазя разрешителното.
