Тери не беше особено гладен и със сигурност не можеше да изяде допълнителния прегорял кренвирш. Просто искаше да се наложи в затворническата йерархия. Да покаже на останалите, че с Тери Грийн шега не бива.
* * *
Пред клуба стояха трима биячи, едри мъжаги с тъмни шлифери. Държаха ръцете си събрани пред корема като второстепенни артисти в някакъв посредствен гангстерски филм. Зад тях между два месингови стълба бе опънато дебело тъмночервено въже — бариерата, през която трябваше да мине всеки клиент на „Лапландия“.
Сам мина пред опашката от чакащи. От последното й идване с Тери бяха минали повече от две години. Не беше любимото й заведение, но Джордж Кей твърдеше, че бил прекалено зает, за да излиза, и ако иска да го види, трябва да дойде тя.
Един от бодигардовете понечи да й препречи пътя, но колегата му постави ръка на рамото му и кимна. Откачи въжето и й направи знак да минава.
— Добър вечер, госпожо Грийн — поздрави я той с гърлен ирландски акцент. — Отдавна не сме се виждали.
Сам се намръщи и го изгледа. Беше над метър и осемдесет, около трийсетте, с леко оредяла коса и масивна долна челюст.
— Анди Макинли, госпожо Грийн. Бях шофьор на съпруга ви.
— О, Анди. Извинявай.
— Няма нищо, госпожо Грийн. Возил съм ви само веднъж и вероятно сте видели само главата ми отзад.
— Не е затова, Анди. Просто не очаквах да те видя тук.
— Наложи се да си потърся друга работа. Минете след мен.
Сам последва Макинли в мрачния коридор към главния салон. Три момичета с големи гърди, две блондинки и една брюнетка, танцуваха около посребрени пилони на сцената. Други десетина, не по-малко надарени, се мотаеха около предимно мъжката клиентела, приемаха да ги черпят и танцуваха за забавление на посетителите. По масите бяха наредени кофички с лед и бутилки шампанско; много от костюмираните клиенти затъкваха банкноти в жартиерите на танцьорките. Отвратителен начин да си изкарваш прехраната, помисли си Сам.
— Доста натоварена вечер, а, Анди? — отбеляза тя, докато Макинли я водеше към кабинета на Джордж Кей.
— Винаги е така, госпожо Грийн — отвърна Макинли. Почука на една врата и я отвори. — Господин Кей. Госпожа Грийн е тук.
Макинли направи път на Сам и тихо затвори вратата зад гърба й.
Джордж Кей се беше изтегнал на мекото си кресло с крака върху натрупаното си с книжа бюро и четеше „Ексчейндж енд март“.
— Сам, скъпа, каква приятна изненада.
Той свали крака от бюрото, стана и й остави по една мокра целувка на всяка буза.
