— Имам работа. Опитвам се да уредя нещата на баща ти.
— Не е ли малко късно?
— Става дума за финансовите му проблеми.
— Като заговорихме за финанси… — Триша протегна ръка. — Ще ми дадеш ли десетачка?
— Миналата седмица ти дадох двайсет лири.
— Точно така. Миналата седмица.
— За какво са ти?
Триша въздъхна отегчено:
— Ами… за тампони.
— Така каза и миналата седмица.
Триша изръмжа:
— Добре, добре. Не ми давай.
Сам взе чантичката си и даде на Триша двайсет лири.
— Благодаря, мамо. — Триша я целуна по бузата. — Имам ли шанс да ме закараш?
— Да виждаш шофьорска фуражка на главата ми?
— В автобуса се возят какви ли не педофили. Може никога повече да не ме видиш.
Сам отвори външната врата:
— Ще рискуваме и този път.
Триша се изплези закачливо и бодро изскочи на улицата.
— И тези токчета са прекалено високи — извика Сам след нея.
Триша само й махна, без да се обръща.
Сам затвори вратата и взе пощата. Имаше няколко кафяви плика, очевидно поредните сметки. Едно писмо от „Ингланд рененю“ до Тери. Писмо от „Американ експрес“, което Сам се надяваше да е само рекламна брошура, а не съобщение за изчерпване на кредита. Дебел плик с нейното име, написано с главни букви. Тя занесе писмата в кухнята. Отвори дебелия плик с един нож и бръкна вътре. Напипа нещо студено и мокро; изпищя и дръпна бързо ръка.
Обърна плика и го разтръска. Отвътре изпадна кървава пилешка глава. Сам сложи ръка на устата си и загледа ужасено главата.
* * *
Двайсетина мъже с пластмасови табли чакаха за закуска. Тери взе една табла и отиде пред опашката, където един готвач сипваше лигава сланина и почернели кренвирши в една чиния.
Един нисък мъж със сипаничаво лице посегна към чинията, но Тери го изпревари. Затворникът понечи да възрази, но като видя с кого си има работа, замълча. Кимна и Тери го удостои с нервна усмивка.
— Може ли още един кренвирш? — обърна се към готвача.
Готвачът кимна и му подаде допълнителния кренвирш с пластмасовите си щипци. После му сипа голяма лъжица боб.
— Хей, тук си има ред! — извика някой от опашката.
Тери се обърна и го изгледа. Беше някакъв чернокож младок; той се огледа за подкрепа от останалите затворници. Повечето избегнаха погледа му. Съседът му отзад се наведе и му прошепна нещо на ухото. Младежът веднага промени държанието си, отпусна рамене и преглътна нервно. Махна виновно на Тери и сведе поглед. Тери го погледа още няколко секунди.
След това се обърна и взе три филии. По правило се падаше по една на човек, но никой от готвачите не възрази. Тери взе чаша чай и се запъти към килията си. Някои от затворниците на опашката закимаха и му пожелаха добро утро. Двама надзиратели бяха станали свидетели на сцената, но явно не възнамеряваха да се намесят.
