Лок си взе стриди, после омар, ядеше с пръсти, като от време на време ги облизваше лакомо. Бе затъкнал голяма червена кърпа в джоба на ризата си, сакото му беше преметнато на облегалката. Хвърляше жадни погледи на русата сервитьорка с големите гърди всеки път, когато тя се приближеше до масата им.
Сам запали цигара.
— Е, какво мислиш, Уоруик?
Лок вдигна едната мазна щипка на омара.
— Вкусно е. Искаш ли да опиташ?
Сам присви очи. Сигурна беше, че Уоруик отлично разбира какво е искала да каже. Ако целта му бе да каже нещо смешно, не се справяше добре.
— Говоря за дела на Тери във фирмата.
— Петнайсетте му процента струват пет хиляди. В най-добрия случай.
Той засмука шумно от единия край на счупената щипка.
— Пет хиляди? С колко момичета работите?
Лок размаха щипката като диригентска палка.
— Това, че са в списъка, не означава, че работят, Саманта. А петнайсет процента не е много.
Едрогърдата блондинка отново се приближи до масата и се наведе към Сам:
— Съжалявам, госпожо, тук не се пуши.
Сам се усмихна, смукна за последно от цигарата си и я изгаси в непипнатата риба. Сервитьорката се наведе, за да вземе чинията, като по този начин даде възможност на Лок да надникне още по-дълбоко в деколтето й. Забеляза го, че я гледа, и той се усмихна безсрамно, изтри мазната си брадичка с ръка.
Сам го погледна презрително.
— Знаеш ли, Уоруик, мисля си, че единствената цел на тази агенция е да осигурява забавления с деветнайсетгодишни блондинки за теб и Тери.
Очите на Лок станаха сериозни.
— Това е грубо, Сам. Грубо и несправедливо.
Сам не отговори. Допи виното си и стана.
— Благодаря за вечерята, Уоруик. Ако пет хиляди е най-добрата цена, приемам. Прати ми чек.
Лок се направи на обиден, но ролята не му се удаваше добре:
— Сам, хайде. Остани за десерта. Поне едно кафе.
Той размаха щипката над масата.
— Нямам апетит — отвърна тя, запали нова цигара и се насочи към изхода.
Сам спря на една бензиностанция. Още не й беше минал ядът от снизходителното държане на Лок. Виждаше го едва за втори път и си даде сметка, че Тери може би нарочно се е старал да го държи далеч от нея. Сега съжаляваше, че го накара да й изпрати чек за пет хиляди. По-добре беше да накара Ричард Ашър да уреди нещата.
Тя напълни резервоарни даде кредитната си карта на касиера. Той я пъхна в апарата и се намръщи. Пробва втори път, след това й върна картата:
— Съжалявам. Не я приема.
Сам изръмжа. Спомни си, че една от бележките, които бе получила тази сутрин, беше от „Виза“, което означаваше, че вече е надхвърлила лимита си за тази карта. Тя подаде на касиера картата си от „Американ експрес“ и отправи мълчалива молитва към апарата да не я отхвърля. Той изплю касова бележка и Сам я подписа. Картата от „Американ експрес“ теглеше от една от сметките на Тери и тя нямаше как да разбере колко пари още й остават. Повечето от сметките, чиито баланси видя в кабинета на Ашър, бяха на червено.
