Клемънт Бебингтън напоследък доста често се набиваше в очите на публиката… висок, хладнокръвен, безукорно облечен, с изящен външен вид, неспокойно око, със салонна вежливост и неприятна усмивка, той притежаваше свойството да привлича като магнит вниманието на хората върху себе си.
Погледът му беше твърд, благонравен, като последица от неговата трескава амбиция, прикривана грижливо под маската на равнодушие и скука. По душа той беше аристократ, възпитаник на Уинчестър и Оксфорд; движеше се много из висшето общество в Лондон и всеки ден ходеше в Бертран да се фехтува за упражнение.
Дали е бил привлечен към кораба на лейбъристите по убеждение или по здравословни съображения, Бебингтън не обясняваше, но при последните избори той се бе борил в Чалуърт Бъро, една крепост на консерваторите, и бе спечелил мандата с голямо мнозинство. Още не беше станал член на управителния съвет, но окото му беше нататък. Дейвид се отврати от него още от пръв поглед.
Дъджън беше съвсем друг. Джим Дъджън, също като Нъджент, беше член от години на изпълнителния комитет на рудокопачите, дребен, набит и естествен, безгрижен към слава и суета, приятен събеседник, прочут разказвач и певец на весели песни; близо двадесет и пет години бе избиран почти без противник в Сегил.
Той всички хора наричаше с първите им имена. Неговите очила с широка рамка му придаваха вид на бухал, когато премигна на келнера и му посочи с ръце колко голям и колко дебел котлет да му донесе, заедно с една голяма халба бира.
— Много се радвам, че пак се видяхме — каза Нъджент на Дейвид със своята дружелюбна, успокоителна усмивка.
От Нъджент лъхаше голяма сърдечност; от неговия честен и прям характер се излъчваше подкупваща откровеност. Той не се опитваше като Бебингтън да бъде убедителен; неговите обноски бяха непринудени, държеше се напълно естествено.
Все пак днес Дейвид долови някаква цел, прикрита зад това насърчение на Нъджент. Той подусети също тъй, че Бебингтън и Дъджън говорят за него. Интересно!
— Не е лошо това място — каза Дъджън, докато дъвчеше. Хвърли отново поглед наоколо и потърка ръце.
— Харесват ви се огледалата, нали? — Неприятната усмивка на Бебингтън светна. — Като си напрегне човек малко внимателно врата, може да има удоволствието да види шестима Дъджъновци отведнъж.
— Прав си, Клем, прав си — съгласи се Дъджън и потърка ръце още по-весело. Макар и да можеше да се смее и да плаче от вълнение в момент на политическа криза, кожата на Джим беше нечувствителна към присмех и лични подигравки, също като на хипопотам.
