— Няма да легна! — закиска се тя язвително. — Няма да ти легна аз на тебе…
Като я гледаше, Дейвид изведнъж си спомни детето, родено му от нея. Болката от нейното сегашно падение му стана нетърпима.
— За бога, Джени, ела на себе си. Даже и да не представлявам нищо за тебе, спомни си за нашето дете, спомни си за Роберт. Аз не ти казах нищо за него. Не искам да те оскърбявам, но споменът за него няма ли никакво значение за тебе?
Пияната жена избухна в смях; тя се задруса от смях, от пиянски смях, докато плюнки потекоха от устата й.
— Аз все си имах на ум да ти кажа. Нашето дете! Много си въобразяваш, господинчо! Откъде знаеш, че е било твое?
Без още да може да разбере нейните думи, Дейвид я погледна с отвращение. Това още повече я вбеси.
— Глупак! — изкрещя тя. — То беше на Джо!
След тия си думи Джени излезе от стаята със своите пиянски, неуверени крачки и се измъкна от къщи.
Дейвид я остави да си върви.
Дейвид се чудеше защо Хедън тая сутрин толкова закъсня в бюрото. Самият той отиде там в осем и половина, както обикновено, и цялата сутрин бе работил усилено.
Хедън дойде в дванадесет и половина.
— Ти си много добросъвестно момче! — измърмори той.
Хедън погледна бързо към Дейвид, после погледна встрани със своя обичаен поглед, в който се четеше едновременно и недоволство, и преструвка. После наклони шапката си назад и се изплю силно към огнището.
— Какво има, Том? — запита Дейвид.
— Хайде свършвай вече — каза Хедън, — и ставай. Пристигнаха Хари Нъджент, Джим Дъджън и Господ Бог Всемогъщи, Бебингтън. Цял ден днес съм миткал из града с тях. Сега искат да те заведа да ядеш заедно с тях. Хайде ставай!
Дейвид се зарадва при мисълта да се срещне с Нъджент, но не проговори нищо с Хедън до края на Грейнджър стрийт, на път за хотел Норт-Истърн. Беше едва един без четвърт, съвсем рано още, когато стигнаха в хотела. Щом седнаха в хола, Хедън изпи няколко чаши уиски и погледна към Дейвид с мрачна веселост.
— Фактически, страшно много се радвам — каза той. — Само че нищо няма да излезе.
— Какво си приказваш Хедън?
— Нищо. О, ето и господата.
Хедън стана, когато Хари Нъджент, Дъджън и Клемънт Бебингтън влязоха. Дейвид стана на крака, ръкува се сърдечно с Хари и се запозна с Дъджън и Бебингтън. Дъджън му стисна ръка като стар приятел, обаче ръкуването на Бебингтън беше хладно, сдържано. Хедън доизпи своето уиски на една голяма глътка и всички минаха в ресторанта.
Продълговатата зала със светложълти стени беше почти препълнена, когато влязоха, обаче келнерът ги пресрещна и ги отведе до една запазена за тях маса. Той се поклони дълбоко на Бебингтън. Очевидно, познаваше го.
