— Такъв мъж като Джо ще създаде на жена си удоволствия, ще я води по ресторанти, на танци, по света; ще я изведе между общество, ще й създаде развлечения. Погледни го, казвам ти, погледни и себе си. Ти не си достоен и обувките му да оближеш, не си! Какъв си ми мъж ти, да те питам аз тебе! Парцал си ти, парцал! И точно такова е мнението и на Джо за тебе. Сега Джо си хвърчи с автомобила, изтегнал се е върху седалките и ти се смее на ума. Смее ти се на ума. Парцал, си казва той на ума, парцал, парцал, парцал!
Нейният глас стана още по-писклив, очите й изпускаха светкавици от омраза.
Дейвид се изправи със стиснати юмруци пред нея, но се овладя с голямо усилие на волята. Разбра, че единствения начин да се укроти Джени е да я остави сама. Той се обърна, излезе от стаята и се прибра в кухнята.
* * *
Джени остана в приемната; тя се задъхваше, задушаваше се от ярост. В първия миг я обзе желание да отиде подир Дейвид, да си издума всичко, да си разчисти сметките с него; но сетне тя размисли и сподави всички подигравки и язвителни обиди, които още се въртяха на езика й. Тя намисли един по-добър начин, а засега само преглътна на сухо. Мирисът на скъпия тютюн още се носеше из въздуха и просто я подлудяваше. Тя се втурна навън от стаята, грабна шапката си и изскочи из къщи.
Когато Джени се върна, беше вече късно, близо единадесет часа, но Дейвид още не бе си легнал. Той седеше на масата в кухнята, погълнат в четене на новия закон за каменовъглената индустрия, току-що излязъл. Когато жена му влезе в кухнята, той вдигна очи. Тя застана на вратата, с кривната на една страна шапка, с изцъклени очи, с налети с кръв страни, пияна до забрава.
— Здравей — захили се тя, — пак пари ли печелиш? — Езикът й с мъка се обръщаше, обаче изражението на лицето й не оставяше място за съмнение.
Дейвид скочи ужасен; той никога дотогава не беше я виждал пияна.
— Не ме пипай! — Тя посегна да го удари и насмалко не падна. — Да не ми се въртиш такъв да си играеш с мене. Махай си ръцете! Ти не заслужаваш жена!
На Дейвид му стана отвратително като я гледаше в такова състояние.
— Джени! — замоли я той.
— Шени! — захили се тя с пиянското си лице срещу него. Тя се заклати към него и сложи ръце пиянски на хълбоците си. — Чудесен мъж си ти, да ме караш да хабя тука с тебе най-хубавите си младини. Чудесно прекарах като те нямаше през войната, ама чудесно прекарвам и сега!
— Моля ти се, Джени! — замоли я той, изтръпнал от мъка. — Най-добре иди да си легнеш.
