Звездите светят отгоре | страница 96



Въпреки това тя се превърна цялата в слух и поглъщаше всяка дума на Джо, когато той заразправя за себе си. Без да ще, тя започна да сравнява двамата мъже и тяхното положение в живота: бляскавия успех на Джо, жалкото проваляне на Дейвид.

Джо заговори твърде откровено — в Джо винаги се забелязваше една великолепна откровеност. Ясно беше, че той смята края на войната за преждевременен… войната в края на краищата, съвсем не е нещо лошо. Обаче положението беше чудесно дори и сега. Джо извади златната си табакера, запали една турска цигара, вдъхна с наслада нейния аромат. После, като се наведе през масата, той разправи на двамата си стари приятели цялата история на своето удивително забогатяване, своето издигане до завидно положение и власт. Възхитително!

Джо виждаше въздействието от своя разказ… жадния поглед на Джени, хладната ненавист в очите на Дейвид, и това още повече го вдъхнови. Той продължи да разправя с красноречие и с покровителствен тон.

Щом завърши разказа си Джо разбра, че всичко е изредил както трябва. Той хвърли поглед към евтиния син емайлиран часовник над камината и с вик на изненада извади своя тънък златен часовник… да свери времето. Той скочи на крака:

— Боже господи! Трябваше вече да съм на път. Ще закъснея за банкета, ако не побързам. Съжалявам много, че трябва тъй рано да се разделя с вас, но трябва да бъде в CENTRAL в осем часа!

Джо се ръкува и се отправи към вратата, сладкодумен и весел, засмян и приказлив, преизпълнен от възторг, добродушен… цял-целеничък Джо! Вратата се хлопна след него, автомобилът загърмя, Джо си замина!

Дейвид погледна към Джени с лека, иронична усмивка на уста:

— Това е то Джо — каза той.

Джени го погледна злобно.

— Аз знам, че е Джо — изсъска тя злобно. — Какво си приказваш?

— О, нищо, Джени. Но тъкмо сега, след като си отиде, ми дойде на ум, че ми дължи още ония три лири!

Сатанинска буря се надигна в гърдите на Джени, раздухвана още повече от съзнанието, че Джо я е зарязал вече окончателно, веднъж завинаги. Нейните устни се свиха.

— Три лири! — изсмя се тя. — Три лири Джо ще ги хвърли на някой келнер. Той струва цяло богатство, тоя Джо. Може да те купи и продаде хиляди пъти. Същински мъж е тоя Джо. Умее да върти работа, умее да трупа пари. Защо не вземеш ти урок от него? Гледай автомобила му, гледай дрехите му, диамантите му, гледай какви цигари пуши. Погледни го, казвам ти, за да се засрамиш!

Гласът на Джени се превърна в писък: