Вечерта на 2 ноември новият общински съвет на Слискейл се събра на заседание. Дейвид беше изместил бакалина Мърчисън с едно мнозинство от четиридесет и седем гласа и сега дойде на заседанието, обзет от любопитство и нетърпение.
Рамедж зае председателското място. Другите членове на съвета бяха Хари Огъл, един въглекопач от „Нептун“, Реверънд Икон Лоу от църквата на Бетел стрийт, главният учител Стротър, тапицерът Бейтс, Коноли от дружеството за светилен газ и секретарят Рътър. Преди да започне заседанието, Рамедж, Бейтс и Коноли си размениха шумни поздрави в преддверието: чуваше се шумен смях, потупване по гърба и весели закачки. В това време Реверънд Лоу, застанал малко встрани от тия безсолни шеги, се държеше с внимание към Коноли и с раболепие към Рамедж. Никой не обърна внимание на Дейвид и Хари Огъл. Но когато те влязоха в заседателната зала, Рамедж изгледа Дейвид сурово.
— Съжалявам, че нашият стар приятел Мърчисън не е с нас — забеляза той със своя силен, шумен глас. — Не ми се вижда много уместно чужд човек да се завира тук.
— Не му обръщай внимание, момчето ми — прошепна Хари на Дейвид, — скоро ще свикнеш на неговото плещене.
Съветниците заеха местата си и Рътър започна да чете протокола от последното заседание на предишния съвет. Той зачете бързо със своя сух, припевен, монотонен глас; сетне почти без никакво спиране и все със същия глас той обяви:
— Първа точка от дневния ред: приемане на договорите за доставка на месо и облекло. Аз предполагам, господа, че всички ги одобрявате.
— Вярно — прозя се Рамедж.
— Да, приемаме ги — съгласи се Бейтс и започна да върти палците на ръцете си с поглед, забит в масата.
— Приети, господа — каза Рътър и посегна към протоколната книга.
Дейвид се намеси с тих глас:
— Един момент, моля!
Настъпи мълчание, твърде мъчително мълчание.
— Аз не съм виждал тия договори — забеляза Дейвид.
— Няма защо да ги виждате — ухили се Рамедж. — Те са приети с мнозинство.
— О — провикна се Дейвид с изненада. — Аз не видях да ги гласуваме.
Секретарят Рътър си придаде много тържествено изражение на лицето, но беше явно неспокоен; той започна да разглежда внимателно върха на своя писец, както когато направи някое твърде голямо петно при писането. Той разбра, че Дейвид го гледа и се принуди най-сетне да срещне неговия изпитателен поглед.
