— И аз те обичам, Джени — каза той бавно. — И тъй, утре прибираме багажа си и заминаваме за Слискейл, в нашата къща.
— Добре, Дейвид.
Дейвид впи поглед право пред себе си, загледан в бъдещето.
— Тоя път ни предстои истинска работа. Хари Нъджент ми е приятел. Започвам да работя във Федерацията и ще участвам в заседанията на общинския съвет! Ако успея…
Джени не можа да разколебае неговото решение. На следната сутрин тя потегли с влака в девет и четиридесет и пет за Слискейл, за тяхната стара къща, а Дейвид в това време отиде да се срещне с Хедън от Федерацията.
Бюрото на Федерацията се намираше на Ръд стрийт, съвсем близо до самата централна гара; две скромни стаи. Във външната стая един мъж с посивели коси и синкава кожа на лицето и ръцете, както на всички въглекопачи, беше седнал пред един голям шкаф и подреждаше някакви картони. На вратата на малката вътрешна стая пишеше: „Вход забранен“.
На пода нямаше никакъв линолеум, никакъв килим, само голи, мръсни дъски. И по стените нямаше нищо друго, освен две таблици, една карта на околията и един надпис: „Не плюйте по пода“.
Когато Том Хедън излезе от вътрешната стая, той извади късата си лула от устата и макар да се бе запътил да се изплюе в празното огнище, той тутакси доказа, че надписът да не се плюе по пода се отнася само за външни хора.
— Значи вие сте Фенуик — каза той. — Помня ви отпреди войната, виждах ви през време на анкетата. Помня и баща ви. — Хедън се ръкува набързо и отклони с ръка препоръчителното писмо от Нъджент. — Хари Нъджент ми писа лично — добави той кисело. — Не ми го давайте, освен ако има пари в него.
Влязоха в малката стая. Разговаряха. „Вярно е, — каза Хедън, — изгубил своя чиновник във войната… взели го във войската, когато излязъл законът за задължителната военна повинност, убили го в едно сражение в гората Сампрьо. Хедън ще направи опит с Дейвид, за да услужи на Хари Нъджент. Сега зависи от Дейвид… той трябва да се залови живо за работа, ще се занимава с оплакванията, членските вноски и кореспонденцията. Освен това, заплатата е само тридесет и пет шилинга на седмица.“
— Трябва да се запознаете с моя начин на работа — изсумтя Хедън.
— Започнете тогава в понеделник — добави той и завърши разговора с една ужасна шега: — Хайде, тръгвайте! Не оставяйте автомобила си да ви чака много-много отвън, че може шофьорът да си подаде оставката.
* * *
Дейвид взе поредния влак за Слискейл и във влака обмисли обстойно и сериозно своя план за работа. Първата стъпка отбелязана в неговия план, беше вече направена.
