Тримата мъже изпиха чашите си прави — Хъдспет изпи своето уиски наведнъж, на една голяма глътка; Армстронг изпи своето с доста много сода, на няколко бързи нервни глътки.
— За бога, не съжалявам, че се свърши, мистър Барас, цялата тая глупава история — каза Армстронг.
Барас не обърна внимание на думите му. Той каза:
— Как се свърши?
— Имаха събрание в Института, Фенуик стана да говори, но не искаха да го слушат. След него стана Чарли Гаулън, кантарджията; той стана и каза, че не остава нищо друго, освен да подновят работата. Тогава се нахвърли Хедън върху тях. Дойде нарочно за това от Тайнкасъл. Каза им, че са нямали право да започват без подкрепата на Съюза. Каза, че федерацията е против цялата работа. Нарече ги тълпа побъркани глупаци; само че пред вас, мистър Барас, не мога да кажа, той употреби друга една дума, защото се опитали да вършат работа на своя глава. Сетне гласуваха. Точно осемстотин гласа за подновяване, седем против.
Настъпи мълчание.
— И сетне какво стана? — каза Барас.
— Дойдоха в канцеларията, цяла тълпа — Хедън, Гаулън, Огъл, Хау и Дининг… много кротки бяха станали, мога да ви уверя. Питаха за вас. Казах им, че не искате да се срещате с никого от тях, докато не подновят работа. С две думи, свършено е със стачката, искат да започнат работа в предната шахта утре сутринта. Аз им казах, че ще говоря с вас и ще им съобщя вашия отговор в шест часа.
Щом изпи чая си, Ричард каза:
— Значи тъй, искат да започнат, както виждам.
Ричард имаше вид, че смята положението за интересно и че го обмисля без вълнение. Преди три месеца бе сключил договор с Пярсънс за коксови въглища. С този договор в джоба си започна работа, проби тунели в Скъпър Флятс, в сектора „Парадайс“, започна да вади въглища за кокс от Дайк — единствените въглища за кокс в „Нептун“.
Тогава неговите работници напуснаха работа, без да го слушат, без да слушат и своя съюз. Договорът го няма вече в неговия джоб, отдавна е хвърлен в огъня. Той изгуби договора. Изгуби 20 000 лири.
Беглата усмивка по неговите устни, интересно нещо, сякаш издън душата му излизаше!
Армстронг каза:
— Да сложа ли съобщенията на дъската, мистър Барас?
— Да — каза той хладно. — Нека започнат утре.
Армстронг въздъхна с облекчение. Обаче Хъдспет остана на място, само продължи да върти каскета си в ръце.
— Какво ще стане с Фенуик? — запита той. — Ще бъде ли приет и той?
Барас каза:
— И Фенуик може да се върне.
— Ами другата помпа? — продължи Хъдспет с усилие. Той беше едър мъж, с тъпо лице, с голяма горна устна и грубо жълто лице.
