— Коя друга помпа? — запита Ричард.
— Помпата, за която говорихме преди три месеца, когато момчетата напуснаха. С нея може много вода да се извади от Скъпър Флятс.
Студен като лед, Ричард каза:
— Имате голяма грешка, ако смятате, че аз ще почна работа в Скъпър Флятс. Тия въглища за кокс ще чакат за друг договор.
— Както кажете, сър. — Жълтото лице на Хъдспет се изчерви силно.
— Тогава, значи, разбрано — каза Барас със своя ясен, внушителен глас. — Можете да им кажете, радвам се за тях, че се връщат на работа. Тия излишни мъки и лишения в града бяха отвратителни.
Салютейшън се оживи отново. Армстронг и Хъдспет, двамата надзиратели на шахти, бяха залепили съобщенията, затова съдържателят Емър пак отвори заведението. Днес той за пръв път от две седмици насам окачи черната дъска.
Салонът беше пълен, претъпкан до задушаване: вътре гъмжеше от хора, разговори, силна светлина, пушек и изпарения на бира. Берт Емър беше застанал зад тезгяха, по риза, до голямата плоча изписана с тебешир, окачена на стената — там той записваше имената на длъжниците и какво са изпили.
Берт си разбираше от работата — през последните две седмици, без да обръща внимание на никакви ругатни и молби, той бе отказал всякаква версия. Но сега, щом като в събота пак ще има плащане на надници, той изведнъж се промени. Заведението беше открито, версията възстановена.
— Напълни я, Берт — каза Чарли Гаулън, кантарджията на „Нептун“, зачука силно с каната и поръча да я напълнят пак.
Чарли не беше пиян, той никога истински не се напиваше; само се насмукваше като сюнгер, започваше да се поти и лицето му ставаше бледочервено, като телешко месо, но никой никога не бе го виждал истински да се напие.
Някои от тълпата около него, обаче, бяха вече на градус — Толи Браун, старият Риди, а особено Слогър Лиминг. Слогър беше вече започнал да буйства от пиянство. Тоя Слогър беше груб, със зачервено като кръв лице, с плосък нос и едно синкавобяло ухо като цветно зеле.
На младини бил боксьор, боксирал се в залата Сент Джеймс, под гръмката титла Чудото Питбой; обаче поради пиянство и други някои работи го изгонили, и той пак се върнал в рудника — само че тоя път нито вече рудокопач, както преди, нито чудо. От предишната сила на златните му младини не бе останало нищо друго, освен един свадлив нрав, една малка повреда в лявата ръка, и страшно обезобразено от ударите лице.
Чарли Гаулън, вечен неофициален майстор на наздравиците в салона отново затропа по масата. Той не бе доволен, че компанията не е достатъчно весела; той искаше да се върне пак старата интимна веселост в Салютейшън.
