* * *
Дните минаваха, последните приготовления бяха привършени. После дойде и денят за заминаването на Стенли за Алдършот. Той бе решил да отпътува до Карнтън и оттам да вземе бързия влак, вместо да потегли с бавния местен влак от Ароу. Като знак на особено благоволение, Стенли бе помолил Джо да дойде заедно с Лаура, за да го изпрати на гарата.
Джо и Лаура останаха на перона, докато и последния вагон се скри. Джо до последния миг размахваше кърпичката си усърдно, но Лаура никак не я размаха. Тя беше малко по-бледа от обикновено, очите й бяха подозрително влажни. Джо го забеляза. Върнаха се в автомобила без да говорят.
Джо караше бавно, отчасти защото проливния дъжд замъгляваше стъклото отпред, но главно защото искаше да продължи пътуването. Макар неговото държане да бе вежливо, почтително, той едва се сдържаше от радост при мисълта за новото си положение: Стенли заминава бог знае накъде и с всяка нова минута се отдалечава все повече, а Лаура е тук с него, в колата.
Той внимателно хвърли поглед към нея. Млада жена, седнала чак на другия край на седалката, загледана право пред себе си. Той чувстваше, че тя цялата е напрегната, в положение на отбрана. Джо разбра, че трябва да бъде извънредно внимателен… никакъв натиск с коляно, колкото и нежно… съвършено друга тактика… седмици, може би месеци… той трябва да действа бавно, извънредно предпазливо. Предусещаше по някакъв странен начин, че тя почти го мрази.
— Ако обичате, карайте малко по-бързо — каза тя. — Трябва в шест часа да бъда в магазина.
— О, разбира се, мисис Милингтън. — Той натисна с крак педала и даде газ. Машината се втурна с по-голяма скорост, но от това водата започна да пръска още по-силно и замъгли съвсем стъклото отпред. Движеха се по съвършено открита местност, вятърът беше извънредно силен. Колата, само с един тънък гюрук отгоре против слънце, без странични стъкла, беше изложена на пълната стихия на проливния дъжд.
— О — извика Джо, — дъждът ви мокри страшно много.
Лаура вдигна яката на палтото си.
— Добре съм.
— Съвсем не сте добре. Вижте! Измокрили сте се. Ще се измокрите до кости. Ще спрем само за една минута. Трябва да се скрием някъде. Същински потоп е.
Дъждът действително се изливаше като из ведро и Лаура, без дъждобран, започна да се мокри твърде много. Очевидно до няколко минути тя щеше да се накваси до кости. Въпреки това тя не се обади и не каза нищо. Джо, обаче, щом съгледа една стара църква вляво зави рязко колата към нея и спря със силно скърцане на спирачките.
