Хети взе положението в свои ръце.
— Много се радвам, Артур, че ми каза — каза тя живо. — Ти си се тревожил до разболяване, и то за нищо. Аз виждах напоследък, че си станал някак особен, но никак не ми минаваше през ум каква може да е причината. Аз си мислех… по-право, не знаех какво да си мисля.
Той я изгледа мрачно.
— Какво си мислеше ти?
— О — тя се поколеба, — аз си мислех, че ти може би… че не желаеш да отидеш на война.
— Действително, не желая — каза той.
— Но аз исках да кажа, драги Артур — може би те е страх да отидеш.
— Може да ме е и страх — каза той глухо. — Може да съм страхлив, без да го осъзнавам.
— Глупости — каза тя решително и помилва ръката му. — Ти си разстроил нервите си ужасно. И най-храбрите хора могат да развият такава невроза, дори депресия. Слушай сега какво ще ти кажа, моето мило глупавичко момченце. Помниш ли, Артур, оня път, когато ти искаше в Тайнкасъл да се сгодим, а пък аз ти казах, че и двамата сме още много млади?
— Да — каза той бавно. — Спомням си тоя ден. Няма да го забравя тъй скоро.
Тя вдигна към него своите очи с черни зеници и замилва ръката му.
— О… ако ти си във войската, мили Артур, положението ще бъде съвсем друго.
Артур стисна зъби. Най-после дойде… дойде това, от което най-много се бе страхувал… беше дошло под отвратителния предлог за нежност.
Тя се доближи до него и прошепна:
— Ти знаеш, че те обичам, Артур. Още от малка. Защо да не постъпиш в армията и сложим край на всички тия глупави недоразумения. Ти ще бъдеш много по-щастлив в армията, сигурна съм. И двамата ще бъдем много по-щастливи. Ще прекараме великолепно.
Артур продължаваше да мълчи, но когато тя вдигна лицето си, леко зачервено, с неговите гладки руси коси, спуснати тъй миловидно около него, той отговори сухо:
— Не се съмнявам, че ще бъде великолепно. За нещастие аз реших да не постъпвам в армията.
— Ах, не, Артур! — извика тя. — Не мога да повярвам.
— Точно тъй е.
Първото въздействие от неговите думи върху нея беше отчаяние. Тя каза бързо:
— Но, слушай, Артур. Моля те, изслушай ме. Ти няма да имаш право да избираш. Няма да бъде тъй лесно, както си представяш. Ще прокарат в скоро време закон за събиране на набори. И аз не вярвам да те освободят от военна служба. Твоят баща ще трябва да се произнесе дали следва да бъдеш взет във войската.
— Баща ми да прави каквото си ще — отговори той с тих, но огорчен глас. — Виждам, че си говорила с него по моя въпрос.
— Ох, моля ти се — замоли се тя. — Направи го заради мене, моля те, моля те.
