— Защо не направиш един опит с тоя Гаулън? — подхвърли тя нехайно.
Стенли я изгледа с изненада.
— Гаулън ли! — викна той с хрипкав смях. — Джо Гаулън, директор на фабриката! Смешно е!
— Вярно, може да е смешно — забеляза тя безразлично. — Аз не разбирам от тия работи. — Тя се обърна към вратата, но той я последва.
Стенли потърка брадата си нерешително.
— Все пак, как да кажа, страшно способен човек е. Дявол да го вземе, Лаура, все пак може да има смисъл да направя както ти казваш.
Два дни след това Стенли си избра една пура, запали я и бутна кутията през масата към Джо.
— Заповядай, Гаулън — каза той. — Ще ги харесаш.
Джо взе една пура със смирен и признателен поглед.
Стенли го бе поканил на вечеря съвсем случайно. Лаура се бе държала мило, но на разстояние, докато най-сетне след вечеря ги остави двамата насаме.
Последва продължително мълчание. Стенли протегна краката си под масата, поосвободи стомаха си, дръпна веднъж от пурата и погледна Джо в лицето.
— Гаулън, знаеш ли — промълви той най-после, — доволен съм от тебе.
Джо се усмихна скромно и се зачуди в себе си какво ли ще има още да последва.
— Аз съм човек с либерални разбирания — продължи Стенли самодоволно. — За мене няма никакво значение какъв е един човек, щом като е почтен. Може да бъде син на херцог, или син на метач, пет пари не давам, все ми е едно, стига да е почтен, способен човек. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Да, разбирам, мистър Стенли.
— Тогава, слушай какво, Джо — продължи Милингтън. — Ще продължа по-нататък, щом като разбираш какво искам да кажа. Наблюдавал съм те много отблизо последните един-два месеца и съм много доволен. — Той прекъсна думите си, завъртя пурата в уста, загледа се в лицето на Джо изпитателно. После Стенли продължи: — С Клег е свършено, това е точка номер едно. Точка номер две: имам една идея, Гаулън… искам да направя един опит с тебе, да те направя директор на фабриката.
Джо насмалко остана да припадне.
— Директор! — промълви той тихо.
Милингтън се усмихна.
— Предлагам ти длъжността на Клег. Остава ти сега да видиш дали ще можеш да я вършиш.
Джо се развълнува тъй много, че стаята започна да се върти около него. Той бе подушил, че нещо се готви, но никога не би могъл да допусне нещо чак дотолкова голямо! Лицето му стана бяло като вар, той изпусна пурата си върху пепелника.
— О, мистър Стенли — зина той. Тоя път не стана нужда да се преструва, толкова естествено и убедително беше движението му. — О, мистър Стенли…
