На следния ден Джо беше извънредно любезен, влизаше и излизаше от машинното отделение, обядва заедно със Сим в един ъгъл на лавката; после лицето му изведнъж стана твърде сериозно и той поиска да бъде приет от Милингтън. Джо остана продължително време в канцеларията на разговор със Стенли.
Същата вечер в шест часа, когато свирката изсвири и работниците забързаха да се обличат и започнаха да излизат от фабриката, Стенли и Джо застанаха на изхода. Лицето на Милингтън гореше от възмущение. Когато Сим се появи на вратата, Стенли протегна ръка и го спря.
— Портърфилд, ти подстрекаваш към бунт работниците в моята фабрика.
— Какво? — запита Сим глупаво.
Всички се обърнаха слисани.
— Недей отрича! — Гласът на Стенли трепереше от ярост.
— Нищо не съм направил, сър — зина Сим.
— Ти си най-безсрамен лъжец — изкрещя Стенли. — Видели са те да разпространяваш позиви! Какво е това във вътрешния ти джоб? — Той измъкна една пачка позиви от вътрешния джоб на Сим. — Гледай! Това нищо ли е? Бунтовническа отрова! В моята фабрика! Веднага да си обираш парцалите!
— Но, слушайте, мистър Милингтън… — извика Сим гневно.
Никаква полза! Стенли обърна гръб и се отдалечи, придружен от Джо. Пет минути по-късно, когато Сим излезе с неуверени стъпки от фабриката, грамадна тълпа го очакваше навън. Яростен вик се понесе.
— Ето го проклетия германофил! Ето го предателя, момчета! Дръжте го!
Всички се нахвърлиха върху Сим.
* * *
Три месеца минаха оттогава. Един мразовит следобед към края на ноември, Джо — сега вече главен надзирател на леярницата и на машинното отделение — се случи на съвещание със Стенли по някакви повредени калъпи. В тоя момент Лаура влезе в кабинета на мъжа си.
— Ще бъда готов след една минутка, Лаура — каза Стенли. — Ти се познаваш с Гаулън, нали? Джо Гаулън. Единственият човек във фабриката, който работи както трябва, освен мене, разбира се.
Джо измънка няколко вежливи думи, прибра своите книжа и напусна кабинета.
Стенли се прозя и захвърли писалката.
— Уморен съм, Лаура — каза той, — капнал съм. Пих много джин снощи, не можах и да си отспя. Парите се сипят като из ведро, но каква полза. Клег е още на легло, а пък аз не мога повече да издържам, много се преуморявам. Трябва да го пенсионирам и да си взема нов директор.
— Разбира се — съгласи се тя с него.
Стенли сподави една нова прозявка, с тъпи, сънливи очи.
Лаура заглади меката кожа на своята яка с бледите си гъвкави пръсти, сякаш се наслаждаваше на тяхната свилеста мекота.
